„България остава единствената страна в Европа без приет национален план за ограничаване на антибиотичната резистентност. От години планът е изготвен, коригиран е многократно, но не е приет“. Това каза пред БНТ директорката на Националния център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ) проф. Ива Христова.
Тя се спря на темата за антибиотичната резистентност и вътреболничните инфекции и подчерта, че тези проблеми продължават да бъдат много сериозни и е от съществена важност към решаването им да се подходи цялостно.
Специалистката коментира разпространението на бактерията Klebsiella pneumoniae, която се свързва с тежки инфекции в болнична среда, но подчерта, че има още „цяла плеяда други микроорганизми“, които също могат да причинят сериозни проблеми.
„Klebsiella pneumoniae е нормален обитател на чревния тракт, но извън него причинява редица инфекции – тежки пневмонии, инфекции на рани, хирургични разрези, менингити, сепсиси“, поясни проф. Христова и припомни, че при хоспитализирани пациенти рискът е по-висок заради отслабения имунитет.
Тя подчерта, че средата в лечебните заведения е контролирана, но „далеч не е стерилна“, а вътреболничните инфекции у нас са силно подценени в отчетите им.
„Голяма част от лечебните заведения ги скриват или не ги диагностицират. Докладваният процент е нереално нисък за страна с толкова висока антибиотична резистентност“, каза тя и подчерта, че тази практика е опасна, тъй като пациентите често напускат болниците без да знаят, че са носители на бактерии, а след това при някои се налага повторна хоспитализация поради друго заболяване.
Проф. Христова се спря на изключителната важност на скрининга – при постъпване на пациента, на персонала, както и при изписване, за да се предотврати пренасяне на бактерии между лечебни заведения.
„Това са устойчиви бактерии, които се задържат по повърхности и изискват много щателна дезинфекция – навсякъде, включително решетки на канали и мивки“, уточни специалистката.
Тя припомни, че резистентност се развива не само при прекомерна употреба, но и при по-кратки курсове или по-ниска доза от даден антибиотик.
Проф. Христова обясни, че електронните рецепти са намалили употребата с около 20%, но това е само една първа стъпка и усилията трябва да продължат, особено на ниво първична помощ.
„В сравнение със Западна Европа при нас антибиотиците се леят за щяло и нещяло, особено при вирусни инфекции. Затова когато български лекар отиде на работа в Западна Европа, още в първите дни му се обяснява, че назначава много антибиотици и това не е прието. Няма вирусна инфекция, която да се лекува с антибиотици“, подчерта проф. Ива Христова и припомни масовото неправилно изписване по време на COVID.
По думите ѝ най-новите и ефективни стратегически антибиотици не са достъпни у нас, защото за търговците пазарът е малък и нерентабилен.
Тя призова за стриктно прилагане на болничните политики по отношение на антибиотичната терапия, при която не се допуска произволно назначаване на определени антибиотици, които са необходими само при тежки случаи с мултирезистентни щамове.
