„Мъже на възраст над 70 години със свръхтегло са доста застрашени от по-тежко протичане на заболяването, както и хора, които страдат от високо кръвно. 1/3 от хората бяха диабетици". Това е кратката характеристика на пациентите, починали от COVID-19, която даде в интервю пред Нова телевизия патоанатомът проф. Александър Цанков, ръководител на екипа за аутопсии в Университетската клиника на Базел. Българинът, емигрирал преди години в Швейцария, днес е уважаван учен, посветил сериозни усилия заедно с колегите си, за да разгадае тайните на заболяването, което днес е едно голямо предизвикателство за науката.
Проф. Цанков изследва телата на повече от 20 заразени с COVID-19. По думите му, заради изключителния риск от инфектиране, той и колегите му спазвали драконовски мерки за безопасност.
„Хората, които са починали след дълго боледуване, дълго време прекарали в интензивно отделение, са доста по-малко заразни, отколкото тези, които са починали относително рано", обяснява патоанатомът.
Той е категоричен, че без да подценява ролята на придружаващите заболявания, не те са довели до фаталния изход при 20-те пациенти.
Патоанатомът даде пример с пациент на 60 години с артериална хипертония, при който в Европа очакваната продължителност на живота би била поне още 20 години, но той си е отишъл от този свят от COVID-19.
„Почти всички от тях биха живели поне един ден или година повече, а някои и години наред с тези заболявания", коментира ученият.
Той представи извода от работата на екипа си, който доказва, че 60% - 70% от починалите са били с кръвна група А и това се държи на факта, че от една страна вирусът използва антителата на тази кръвна група, за да проникне по-бързо и лесно в клетките, и от друга страна кръвната група предразполага повече към тромбози. Хората с кръвна група 0 са в най-благопирятан позиция, смята проф. Цанков, защото при тях липсва този антиген, а и съсирваемостта на кръвта е по-ниска.
По думите му мъжете са в по-голяма степен застрашени, защото имат повече рецептори за ензима ACE2, с които вирусът се свързва, за да проникне в клетката. Това означава, че количеството на вируса е по-голямо и по тази причина те са по-уязвими за инфекцията.
По принцип болестта са развива в две фази, каза проф. Цанков. В първата фаза в в човешкия организъм има голямо количество вирус и относително малко възпалителни клетки, както и относително силна експресия на гени, свързани с интерфероновия отговор. Във втората фаза настъпва увреждането – в нея вирусът е по-малко, но количеството на възпалителните клетки е по-голямо, тогава настъпва увреждането на цялото тяло.
Белият дроб не е единственият орган, който вирусът атакува, поясни ученият. Страда не само белият дроб и неговата микроциркулация, страда и бъбрекът, обясни той и уточни, че 80% от аутопсираните болни са били с остра бъбречна недостатъчност. Мозъкът и сърцето също се увреждат, но не в такава степен. В сърцето може да се открие вирус във висока концентрация, а в мозъка концентрацията е съизмерима с тази, която се открива при други септични и възпалителни заболявания, допълни проф. Цанков.
„Центърът на заболяването е кръвоносната система“, категоричен бе патоанатомът. Той обясни че не състоянието на имунната система, а състоянието на кръвоносните съдове е определящо за протичането и изхода от инфекцията. Силната имунна система не е най-благопирятният фактор, тя дори може да влоши състоянието на пациента, докато обратното – при имуносупресирани пациенти – след трансплантация или болни от ХИВ, то може да не протече толкова драматично.
„Силинят имунен отговор може да бъде проблем“, допълни специалистът и даде пример с прилагането на имуносупресанта дексаметазон, който променя благоприятно хода на инфекцията, докато свръхсилният имунитет не е положителен фактор.
Факт е, че има хора, които боледуват един път, втори път и това показва, че те не могат да изработят адекватна имунологична памет, отбеляза проф. Цанков.
Той обясни, че въпреки лечението, при някои пациенти ще останат трайни следи и те ще развият белодробна фиброза, поради което ще попаднат в групата на нуждаещите се от белодробна трансплантация.
„Надявам се те да са по-малко“, каза патоанатомът и допълни, че на болните с тежки симптоми ще е необходимо много повече време, за да се възстановят.
