За втори път в България след 2002 г. ще се проведе Международна конференция на ENMESH (European Network for Mental Health Service Evaluation). Основна тема на 16-та конференция е Преосмисляне на психичното здраве във време на промяна (18 – 20 юни в София). Организатори за България са Националният център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА) и Глобална инициатива в психиатрията - София, в партньорство със Столична община.
В навечерието на конференцията разговаряме с психиатъра проф. Христо Хинков – един от ключовите лектори на форума. От 2014 г. до 2022 г. той е директор на НЦОЗА, а през 2023 г. е министър на здравеопазването.
Проф. Хинков, какво значение има провеждането на конференция на ENMESH в България?
Това е втора за България конференция на такова високо международно ниво, което означава престиж и доказателство, че България се смята от европейските партньори за страна, в която може да се дискутира модерното психиатрично обслужване, както и темите за психичното здраве в Европа. Конференцията е сериозно признание най-малкото за организаторите на форума.
А дали ще се отрази на практиката на психично-здравните услуги у нас?
Това е научна конференция за обмяна на гледни точки, на научни постижения. Тя безспорно ще даде тласък на психиатричното обслужване, защото всички теми са насочени към това да се подобрява грижата за хората с психично страдание.
Здравното образование в училище може ли да превентира донякъде проблемите с психичното здраве на подрастващите?
Горещ привърженик съм на идеята за структурирано здравно образование в училищата. Под това разбирам нарочен час по здравно образование с програма, одобрена от МОН. В тези часове да се дискутират всички проблеми на подрастващите – на общуването, на девиантното поведение, на отношенията между връстниците. Програмите трябва да бъдат адаптирани към съответната възраст на учениците.
Ако се въведе час по здравно образование, това ще е първата стъпка за сериозна превенция на всички негативни явления сред младите хора у нас.
Как влияе на децата прекомерното използване на дигитални устройства, примерно над 6 часа дневно?
Във всички случаи прекомерният престой в дигитална среда влияе негативно. Защото всяко откъсване от живата среда и живото общуване, от реалността, от природата и забиването в една изкуствена среда, каквато предоставят дигиталните устройства и социалните мрежи, води до проблеми със психиката. Децата са склонни да забравят, че има реални игри, които развиват мисленето, физиката и цялата психика. Живото общуване с други връстници е изключително важно за психичното здраве на децата.
Каква ще е вашата роля на конференцията на ENMESH?
Извел съм няколко приоритетни точки. Едната е свързана с ефектите на дигиталната среда върху психиката. Другата е за предизвикателствата на съвременния свят, в който несигурността става все по-голяма. Ще засегна и проблема с увеличаващото се недоверие към науката и научните постижения. Като че ли навлизаме в някакво ново Средновековие, в което мистиката, митовете, магичното мислене заемат все по-голямо пространство за сметка на разума, на науката, на логиката и на съвременните постижения. Трябва да намерим пътища да се противопоставим на тази тенденция. Има хора, които наистина вярват, че Земята е плоска. Този феномен трябва да се анализира и да се видят причините, които го пораждат, за да се намали влиянието му.
На всички форуми, посветени на психичното здраве, на които съм присъствал, водеща тема е психиатричното обслужване, което безспорно е важно. Но то е оперативна цел, което може да се постигне инструментално с определени практики и методики, като деинституционализацията, борбата със стигмата, новите лекарствени методи и като цяло с подобряване средата на психичноболните. Тази тема обаче касае малка част от страдащите от психични разстройства, защото тежките психични разстройства, свързани със психотични изживявания и тежка деградация на социалното функциониране, се лекуват в стационарни условия. И именно натам са насочени всички модерни практики, преодоляващи негативите от миналото.
Ще наблегна на това, че се забравят онези над 18%, които страдат от чести психични разстройства. Това са леките депресии, паническите и тревожните разстройства, които не водят до тежка увреда на социалното функциониране, но намаляват качеството на живот и работоспособността. Честите психични разстройства се отразяват сериозно и на обществото, защото засягат голям процент от хората. Ще говоря за голямата тежест на честите психични разстройства, за това, че са недооценени от хората, които първи се сблъскват с тях. Много често страдащите от такива разстройства не отиват при психиатър, а при общопрактикуващ лекар или при невролог, или другаде.
Лошо ли е страдащият от лека депресия например да отиде при личния си лекар, а не при специалист психиатър?
Добре е да се ходи при личния лекар, защото той е довереният лекар. Не бих казал, че това е грешка. Но не малка част от общопрактикуващите лекари не са готови да разпознаят всички варианти на психичното боледуване и да насочат пациента към съответния специалист. За това е необходимо обучение. Нашият Център за обществено здраве и анализи правеше в миналото курсове за общопрактикуващи лекари, които се посрещаха с голям интерес, колегите искаха да научат повече за психичното страдание.
Проблемът е в самонасочването на пациента, който следва някакви симптоми. Например болки в корема или главоболие могат да са от психично естество, обаче пациентът отива съответно при гастроентеролог и при невролог. Затова е необходим научно валидиран скрининг за леките психични разстройства. Здравната ни система е изградена така, че дава тази възможност, но за съжаление не е достатъчно ефективна. Общопрактикуващите лекари като пазачи на входа на системата биха могли да филтрират и насочват много по-успешно потоците пациенти с леко психично страдание, търсещи помощ.
Вие ще закриете конференцията и ще направите основните изводи. В аванс какво бихте могъл да кажете?
Ще дойдат големи имена в психиатрията, които са ни служили за ориентири в професията. Със сигурност ще се обсъждат изключително интересни теми, които ще следя с голямо внимание. Да направя изводите от конференцията е голяма отговорност за мен.
Каква е ролята на тридневния семинар за млади психиатри, който ще предхожда конференцията?
Това е изключително добра инициатива. Проф. Греъм Торникроф и проф. Норман Сарториус се ангажираха да водят семинара и да предадат своя опит, което е много ценно. Има голям интерес към практическия семинар. Мога да го оценя само положително. Дано има още много подобни събития у нас. Добре е да се систематизират знанията от тези обучителни курсове, да се намерят средства тези знания да залегнат в следдипломната квалификация на специализантите по психиатрия и на психиатрите като част от тяхното продължаващо обучение, включително да се ангажира Българският лекарски съюз и Българската психиатрична асоциация. Но откровено казано, напоследък съм песимист, че тези неща ще се случат.
Не разчитате ли на младото поколение във вашата професия?
Младото поколение като че ли е загубило връзка със старото и това е отдавнашен проблем. Но по-големият проблем е, че младите психиатри са загубили част от доверието си към системата и че у нас може да им се предложат перспективи за развитие, които да ги удовлетворяват. Не е изненада, че голяма част от младите лекари са готови или се надяват да се реализират извън България. Това е страшен проблем и той не е само в нашата страна. Вървят общи демографски и миграционни процеси в цяла Европа. Свободното движение на стоки и хора води до оголване на едни сектори за сметка на други, защото има конкуренция, привличане. Не са еднакви условията за работа на лекарите по света. Така например германските лекари се ориентират към САЩ, където се предоставят прекрасни условия за работа и огромни възнаграждения, многократно надвишаващи тези в Германия. Българските лекари пък се ориентират към Германия. Тези процеси текат постоянно. Дано в бъдеще, с изравняването на стандартите в рамките на Европейския съюз, спре тази професионална миграция. Засега обаче страдаме много от нея.
Началници на дирекции в Министерството на здравеопазването получават възнаграждения до 9500 евро месечно, докато лекари специализанти работят на пълен работен ден срещу едва 803 евро чисто. За това алармираха студентката по медицина Василена Киара Димитрова и специализантът по анестезиология и интензивно лечение в УМБАЛСМ "Пирогов" д-р Дарислав Николов пред Нова телевизия. В ефира двамата представиха данни, получени по Закона за достъп до обществена информация от Министерството на здравеопазването. Според предоставената информация в министерството има 14 директори на дирекции. Средното им възнаграждение за април е около 4500 евро, а най-високото достига 9500 евро месечно. По думите на Димитрова министерството е отказало да посочи имената на служителите и конкретните дирекции, в които се изплащат тези възнаграждения. Тя подчерта, че посочените суми не включват допълнителни доходи от участие в бордове на държавни болници. Според нея възнагражденията от около 8000 евро, които представители на министерството получават за участие в съвети на директорите, са отделни от заплатите в самото ведомство. На този фон млади лекари със завършена магистратура получават основна заплата от 1034 евро, което след удръжките се равнява на около 803 евро нетно възнаграждение за месец. Димитрова припомни, че според приетите миналата година текстове възнагражденията на специализантите е трябвало да достигнат около 1800 евро, или 150% от средната работна заплата за страната. "Разликата, която е толкова колосална между администрацията и реалните лекари, които работят, е нещо, което трябва да се дискутира", заяви д-р Николов. По думите му младите медици работят нощни смени, дават дежурства и полагат извънреден труд, но въпреки това често са принудени да търсят втора и трета работа, за да покриват месечните си разходи.