Психиатрични услуги близо до дома и в общността предвижда здравната карта

В България дългосрочната психиатрична грижа все още е разделена между социалната и здравна системи и често е некоординирана и недостатъчно ефективна, тъй като системата на здравеопазването им предоставя единствено медицинска диагноза и медикаментозно лечение, а в системата на социалните услуги липсва клиничен опит за разбиране на проблемното поведение. Това е един от основните изводи в Националната карта за дългосрочните нужди от здравни услуги със срок на действие до 2030 г.

В нея се посочва още, че след децентрализацията на извънболничната помощ, голяма част от амбулаторните функции на диспансерите бяха поети от частни психиатрични кабинети, а през последните 10 години функцията на центровете за психично здраве (ЦПЗ) е изместена в посока предимно на стационарно обслужване чрез разкриване на нови легла поради спецификата на финансиране на дейността. По този начин

основната функция на ЦПЗ за проследяване и амбулаторно обслужване на психично болните не се изпълнява

Страната ни разполага с достатъчен болничен капацитет на национално ниво, но разпределението на леглата е непропорционално, сочи друга обезпокоителна тенденция. Най-много са леглата в 12-те психиатрични болници (ДПБ) - 2122, следвани от ЦПЗ - 1022, клиниките и психиатричните отделения в многопрофилните болници – 793. Териториалното разпределение на психиатричните стационари е крайно неравномерно, като в няколко области - Видин, Перник, Монтана, Силистра, Сливен, Ямбол, има само по едно психиатрично отделение към МБАЛ.

В картата се отбелязва, че в дългосрочен план е препоръчително усилията да бъдат насочени към преструктуриране на легловия фонд и преминаване от институционалния тип лечебни заведения към интегрирана в общата лечебна мрежа психиатрична грижа, при която болните с психични заболявания получават

комплексно лечение и грижи близо до дома и в общността

Друга препоръка е да бъде постигната функнкционална интеграция на психиатричните структури с другите болнични структури за лечение на соматични заболявания в рамките на областните болници за активно лечение, както и със структурите от системата за социални грижи.

По-голямо внимание ще се обърне на развитието на услуги за възрастни хора с психични и соматични заболявания, в това число и н дългосрочните им потребности. Също така усилията ще бъдат насочени към изграждането и развитието на структури, които да предоставят услуги за деца и юноши с психични заболявания, зависимости, хранителни разстройства. В този контекст предстои

разкриване на отделения по детско-юношеска психиатрия в 3 университетски клиники Плевен, Стара Загора, Пловдив

както и на Отделение по детска психиатрия към Националната детска болница, а така също и клиника по хранителни разстройства.

Ще бъде създадена и специализирана клиника по съдебна психиатрия, независима от пенитенциарната система, с достатъчен капацитет, която ще осигурява оценка и лечение на съдебно-психиатрични случаи.

Предвижда се и осигуряване на възможност за

комплексни медицински грижи за болни с психични заболявания в областните градове, в които няма разкрит ЦПЗ.

Няколко са предвидените промени в локацията на психиатрични лечебни заведения.

ДПБ „Нови Искър“ ще бъде пребазирана на територията на София, стационарът на ЦПЗ - Пловдив ще бъде прехвърлен на територията на УМБАЛ Св. Георги, а центърът ще бъзе преобразуван в изцяло амбулаторна служба, отделението в с. Хърсово ще бъде прехвърлено в ЦПЗ – Благоевград.

Предвидени са ремонти и закупуване на ново обзавеждане и апаратура в психиатричните лечебни заведения – специализирани болници, ЦПЗ и болнични отделения към областните болници.