Според доклад на Световната здравна организация от месец септември тази година над 1 милиард души в света са с психични разстройства с водещ дял на тревожните и депресивни състояния. В Европа 37 милиона са с тревожност, а 44 милиона са с депресия.
Най-често засегнати са млади хора в трудово активна възраст – 20-29 г. Световният ден на психичното здраве се отбелязва на 10 октомври и все повече хора се интересуват от тази тема.
В България 14,5% от населението в някакъв етап от живота си са имали психично разстройство, сочи справка в Националния център по обществено здраве и анализи. Психичните болести са в челната петица за причина за смърт в световен мащаб. У нас по данни на НСИ през 2024 г. от 100 736 човека 75 са починали от психична болест.
Ендокринните заболявания се изявяват и протичат по много различни начини и нерядко могат да имат психични или поведенчески отклонения. Това заяви д-р Станимирa Станчева-Василева, началник Отделение по ендокринология и болести на обмяната в УМБАЛ – Пловдив. Тя поясни, че типични за хипотиреоидизма (намалена функция на щитовидната жлеза) са отслабване на паметта, вниманието и съсредоточеността, „мозъчна мъгла“, летаргията. При хипертиреоидизъм (увеличена функция на щитовидната жлеза) се срещат тревожност, мания, логорея, трудно запаметяване. Пациентите с хиперпаратиреоидизъм (повишена функция на околощитовидните жлези) се оплакват от нервност, обърканост, потиснато настроение, прекомерна сънливост, когнитивен дефицит, загуба на апетит. Намалена функция на околощитовидните жлези пък чрез дефицит на калций в организма е причина за депресивни и тревожни епизоди, тикове на лицевата мускулатура, „гърчове“ на различни части на тялото. Диабетно болните често имат оплаквания, типични за депресия, безпокойство, хранителни или панически разстройства. Известни са и рискови фактори за диабетици за поява на депресии – женски пол, млада възраст на диагностициране на заболяването, голяма давност на болестта, лош гликемичен контрол, чести хипогликемии (поднормени нива на кръвна захар), хронични диабетни усложнения, нисък социално-икономически статус.
Психичните болести от една страна могат да са първопричина за поява на ендокринно заболяване – например, анорексия невроза може да е причина за отклонения в менструалния цикъл при жените, а булимията и синдромът на нощното хранене може да са в основата на затлъстяване, дислипидемия, метаболитен синдром или захарен диабет. От друга страна, психичните заболявания могат да са предпоставка за поява на ендокринно страдание.
Например, болните от шизофрения имат два пъти по-висок риск за поява на захарен диабет. Не на последно място е фактът, че психиатричните медикаменти притежават нежелани странични ефекти в ендокринно отношение – прогресивно покачване на тегло, влошаване на мастния профил, влошаване на въглехидратната обмяна.
Хроничният стрес бил той с физически, психически, емоционален или професионален произход (синдром на професионалното изгаряне), води до свръхстимул върху кората на надбъбречните жлези и постоянен синтез на хормона кортизол. Клинични прояви са високо кръвно налягане, повишена обиколка на талията, нарушения в мастната, въглехидратната и белтъчната обмяна, нарушения в съня, отслабена имунна система, тревожност, депресия.
В заключение, структурно и функционално съществуват неразривни връзки между нервната и ендокринната система. Нормалната невро-ендокринна регулация, междусекторното сътрудничество, разбиването на митовете за психичните заболявания и повишаване на осведомеността на населението за тях са от съществено значение за органичното и ментално здраве на пациентите.
Екипът на Отделението по ендокринология и болести на обмяната в УМБАЛ Пловдив се стреми да прилага съвременен холистичен подход към своите пациенти. Част него е и грижата за психичното им благополучие.
Д-р Станимира Станчева-Василева и екип на 1-во в. о. при УМБАЛ Пловдив -Ендокринология, тел. 032-906-187, моб. 0889-689-331.
