Публикуваха за обществено обсъждане стандарта по Съдебна медицина

МЗ публикува за обществено обсъждане медицинският стандарт по Съдебна медицина и деонтология. Припомняме, че по време на извънредното заседание на парламентарната комисия по здравеопазване министър Христо Хинков съобщи, че медицинският стандарт е готов и във вторник ще бъде разгледан на заседание на ръководството на Министерството на здравеопазването.

„Стандартът определя минималните задължителни изисквания към структурите, осъществяващи дейността, а основната цел на специалността е да се подпомагат органите на правораздаването и да съдейства за спазване на законността. Стандартът е професионален протокол за работата на специалистите, за да може да работят по-спокойно и сигурно“, каза проф. Хинков.

Въпреки изявлението му здравната комисия задължи министъра да утвърди медицински стандарт „Съдебна медицина“ във възможно най-кратък срок, но не по-кратък от 14 дни. Поводът за решението на законодателите е шокиращия случай в Стара Загора, при който 18-годишната Дебора Михайлова беше нарязана с макетен нож, бе счупен носът ѝ и остригана – косата ѝ, но на втора инстанция съдът пусна безспорно установения й насилник, който в този момент е в пробация за побой, на свобода без никаква санкция. В резултат на общественото недоволство беше поискана оставката на зам.-окръжния прокурор, а директорът на УМБАЛ-Стара Загора проф. Йовчо Йовчев прекрати трудовия договор на съдебния лекар, издал епикризата с нараняванията на Дебора със заключение „лека телесна повреда“.

В медицинския стандарт е записано, че съдебномедицинската дейност може да бъде разделена на две независими една от друга области. Едната е експертната съдебна медицина, която е основна и е свързана с изготвянето на съдебномедицински експертизи, назначени от правораздавателните органи. Тази съдебномедицинска дейност е изцяло правно регламентирана от множество нормативни актове – Наказателно-процесуален кодекс (НПК), Закон за съдебната власт (ЗСВ), Граждански процесуален кодекс (ГПК), Административнопроцесуален кодекс (АПК) и други, подзаконови нормативни актове. Експертната съдебномедицинска дейност се извършва по разпореждане на компетентния орган. При извършването на тази дейност назначените съдебномедицински експерти са независими и носят отговорността, предвидена в нормативните актове.

Втората област е клинично-административна съдебна медицина. Тази по-малка област на съдебната медицина е свързана с дейности извън обхвата на съдебномедицинската експертна дейност: прегледи на живи лица по тяхно желание; изследване на човешки трупове и трупни части, възложени от ръководствата на лечебните заведения и/или по желание на близките; участие на съдебни медици в патологоанатомични аутопсии и други дейности, възложени от работодателя. Тук се причисляват и извършваните огледи на местопроизшествия, като участие в процесуално действие, без то да представлява експертна дейност. Данните от огледа на местопроизшествието могат да бъдат използвани при изработване на евентуално назначена експертиза по случая.

Според медицинския стандарт съдебномедицинският експерт е длъжен да уведоми органа, назначил експертизата, за нуждите от назначаване на допълнително изследване за пълнота на експертизата. Материалите за и от допълнителните изследвания се съхраняват в структурите, извършили изследванията, до окончателното приключване на казуса.

Записано е и че експертна дейност може да се осъществява в лечебни заведения за извънболнична помощ и в лечебни заведения за болнична помощ, като дейността в амбулатории за първична медицинска помощ може да се осъществява от общопрактикуващите лекари /ОПЛ/ и лекарите по дентална медицина и включва изготвяне на „Съдебномедицински удостоверения за пред съда” в частта „Описание на патологичните находки” въз основа на амбулаторен преглед на живо лице. Заключението на такова удостоверение може да се изготви само от съдебен лекар. Амбулаториите за специализирана медицинска помощ, самостоятелните медико-диагностични лаборатории и денталните центрове могат извършват и съдебномедицинско установяване на настъпила смърт (мъртво-проверителство) извън лечебно заведение за болнична помощ.

Съдебномедицинската дейност в лечебни заведения за болнична помощ може да се осъществява в клиники/отделения/лаборатории по съдебна медицина и деонтология само от III ниво на компетентност, определя стандартът. Допуска се по изключение съдебномедицинската дейност в лечебно заведение за болнична помощ да се извършва от съдебен лекар в рамките на отделение/клиника по „Обща и клинична патология“, при спазване на разделението на патологоанатомична и съдебномедицинска работа и при спазване на експертната му независимост.

Лекарите, работещи в съдебномедицински структури на болниците, могат да участват и в други дейности: комисии по установяване на мозъчна смърт; експлантационни програми на болниците; участия в работни групи; осигуряване на трупове и трупни части за научно-практически обучения, форуми и др.

Медицинският стандарт регламентира, че съдебномедицинската експертиза на живо лице се състои от три задължителни части: уводна, описателна част и заключение. Документацията задължително се съхранява в архив. Съдебният лекар е длъжен да пази професионална тайна, както и служебна тайна, ако някои данни представляват следствена тайна.

В мотивите към проекта е записано, че приложението на стандартите служи като „предпазна мрежа“ при организационни и случайни фактори, увеличаващи заболеваемостта и смъртността. „Стандартите отразяват научно обоснования баланс между силно нарастващите технологични възможности на съвременната медицина с присъщата и висока цена и винаги ограничените финансови и кадрови ресурси. В този смисъл, те задават минималните изисквания за качество на медицинската помощ и целят да минимизират административната тежест, административния контрол и административното регулиране, като регламентират единствено онези изисквания, без които не би могла да се постигне качествена грижа за здравето на пациентите“, пише още в мотивите.

От МЗ подчертават и че съществената роля на тази медицинска специалност е експертизата във връзка с установяване на допуснати лекарски грешки или тяхното отхвърляне, с което допринася за повишаване качеството на медицинската практика като цяло, както и за повишаване правното съзнание на медицинските професионалисти.

Срокът за изпращане на становища и предложения по проекта на медицински стандарт за Съдебна медицина и деонтология е до 23 август 2023 г.

Пълния текст на проекта може да видите тук.