Публикуваха проекта на Наредба за телемедицината

Проектът на новата Наредба, с която се регламентира телемедицината в България, е публикуван за обществено обсъждане на сайта на МЗ.

В проекта е записано, че медицинската помощ от разстояние се извършва само от лечебни заведения, в които пряко се извършва медицинско обслужване на пациенти, респективно от медицинските специалисти в тях. Това правило изключва центровете за трансфузионна хематология, хосписите и тъканните банки като лечебни заведения, които могат да изпълняват медицински услуги от разстояние, тъй като спецификата на техните функции не позволява да извършват дейността си без директен контакт с пациента (например вземане на кръв, диализа и др.).

Медицинската помощ от разстояние може да бъде планова и спешна. Плановите дейности се извършват по заявка на получателя на услугата (пациент, лечебно заведение или медицински специалист в него) в НЗИС по предварително обявен график на лечебното заведение за предоставяне на медицински услуги от разстояние. Спешната помощ от разстояние е консултативна медицинска помощ, предоставяна от лечебно заведение и медицински специалист/и в него/тях по искане на друго лечебно заведение или медицински специалист при спешни ситуации, за което лечебните заведения сключват договор помежду си.

Според начина на предоставяне, медицинската помощ от разстояние е разделена на такава с пряко взаимодействие между участниците, когато дейността се извършва с директна комуникация в реално време между заявителя и предоставящия услугата, и без пряко взаимодействие – когато липсва директна комуникация в реално време.

Медицинските дейности, които се осъществяват от разстояние не изменят и не заменят всички медицински дейности до сега. Поради липсата на контакт между медицински специалист и пациент е прието, че важна цел на наредбата е да се определят срокове за получаване на съответните медицински указания.

Медицинските специалисти отразяват в здравното досие на пациента в НЗИС резултатите от извършения преглед, съдържащи се в амбулаторния лист (съответно писмени данни за оказана консултативна помощ когато заявител е лечебно заведение или медицински специалист в него) при планова помощ не по-късно от 16:00 ч. на следващия работен ден;  не по-късно от два работни дни при сложен случай или необходимост от обширна компютърна обработка на изображения и взаимна консултация между лекари и специалисти при услуги без пряко взаимодействие между участниците, а при спешна помощ не по-късно от 10 минути или не по-късно от 60 минути при сложен случай или необходимост от обширна компютърна обработка на изображения. Сроковете започват да текат от момента на приключване на оказването на съответната медицинска помощ от разстояние.

С Наредбата са определени медицинските услуги, които не могат да се извършват от разстояние. Всяка медицинска помощ, която поради естеството си би могла да се извърши от разстояние, е разрешена. Решението за оказването й обаче е на медицинския специалист, който има право да я откаже, ако прецени, че не може да гарантира съответното качество, аналогично на медицинската услуга с пряк контакт.

Въвеждат се императивни забрани за медицинска помощ от разстояние за дентална помощ, раждане, установяване на смърт, както и при несигурност в самоличността на пациента.

При всяко положение изпълнителите на медицинска помощ трябва да получат и документират информираното съгласие на пациента за изпълнение на услуги от разстояние. Информираното съгласие е повече от подписването на стандартна форма за това. На пациента трябва да бъдат разяснени обстоятелствата, както при всеки друг случай на изявяване на такова съгласие при присъствената медицинска помощ.

Предвидено е услугите от разстояние да бъдат изпълнявани и документирани изцяло чрез ресурсите на Националната здравноинформационна система (НЗИС), като обща платформа, която взаимодейства със системите за документиране на ЛЗ. На първо място, получателят на услугата следва да въведе в НЗИС специализирана форма за заявяване на такава услуга при определени в наредбата реквизити. Всяка последваща фаза се документира чрез аудио- или видеозапис при дадено съгласие за това, а накрая - чрез стандартен амбулаторен лист във вид на електронен здравен запис в системата.

Изисква се създаването на специализиран канал за осъществяване на комуникация от разстояние в НЗИС и на база данни в нея за лечебните заведения, които предоставят медицинска помощ от разстояние. Въведени са изисквания за сертификация на цялото оборудване на лечебните заведения чрез които ще се изпълнява такава помощ, вкл. чрез системата за европейска сертификация (СЕ). Това се отнася в еднаква степен за медицинското оборудване, комуникационната техника и канали, хардуера и софтуера, както и за поддържането на непрекъснатост на електрозахранването. Отделни изисквания са формулирани за използваната в лечебното заведение компютърна мрежа и информационната инфраструктура, ограничаване на достъпа до данните, системите за сигурно съхранение на медицинската документация и нейното архивиране и техническите характеристики на самия пренос на данните, които трябва да бъдат постигнати.

Пълния текст на проекта и на мотивите към него може да видите тук.