Въпреки лимитираната си роля в здравеопазването, през 2020 година ЕС е успял да демонстрира способността си да действа единно и да взема необичайни решения при необичайни обстоятелства, както и да постига компромиси, когато е необходимо. Макар тези мерки далеч да не слагат край на пандемията в Европа, могат да дадат начало на общоевропейска рамка за справяне с бъдещи здравни кризи, а дали ще са достатъчни, за да облекчат ситуацията в 27-те страни-членки по задоволителен за европейските граждани начин, към момента остава въпрос с отворен отговор. Това показват резултатите от анализа на институт РЕГО на изминалата година в Европейския съюз.
Според РЕГО ЕС успява да излезе от кризата, макар и трудно да намери общ подход за справяне с нея, поради различията на отделни страни (рестриктивни мерки или стаден имунитет; затваряне на граници и ограничаване на свободно движение). „Остава проблемът с различните здравни системи, нива на дисциплинираност (разделението север-юг и запад-изток) и спазване на мерки в различните региони на Съюза. Отрицателни примери са страни, които подцениха вируса и понесоха много тежко първите удари на кризата (на първо място Италия) и други, които отчетоха високи нива на смъртност вследствие на лоша организация и/или проблеми със здравната система на по-късен етап (България, Испания). Кризата показа къде са слабите места в резултат на пандемията и много страни членки на ЕС отчетоха необходимостта от радикална промяна на здравните си модели. Реформите в здравните и социални системи на повечето държави са неизбежни“, гласят изводите от анализа.
Според РЕГО COVID-19 е засегнал неравномерно членките не ЕС по отношение на смъртните случаи и прогнозираните икономически ефекти. Стратегиите за справяне с кризата на отделните страни са се различавали значително, но почти никоя от тях не е могла да избегне прилагането на стриктни мерки за овладяването й. „Докато държави като България, Франция, Финландия и Италия наложиха стриктно затваряне още през март, Великобритания не въведе никакви ограничителни мерки при първите случаи в страната. Швеция, от своя страна, избра уникален подход и не наложи никакви забрани с цел изграждане на масов имунинет на населението. През годината подходите варираха от затваряне през отхлабване до ново затваряне или постоянно поддържане на определени мерки (устойчиво придържане към конкретна политика). Вторият подход се оказа по-успешен“, пишат анализаторите.
Според РЕГО кампанията по ваксиниране ще е и основно предизвикателво пред ЕС в началото на 2021 година поради организационните различия на отделните страни-членки и все още високите нива на недоверие към ваксинирането. От общоевропейската стъпка на ваксиниране зависи в най-голяма степен по-бързото излизане от кризата и връщане към по-спокоен начин на живот.
