Работи се по медицински стандарт за палиативни грижи

Работна група, създадена през октомври миналата година, разработва наредба за утвърждаване на медицински стандарт „Палиативни грижи“. С него ще бъдат регламентирани изискванията към структурите, дейностите и персонала, които ще осигурят достъпност и качество на необходимите услуги в хосписите и структурите за продължително лечение в лечебните заведения. Това става ясно от думите на здравния министър Катя Ивкова в отговор на въпрос от депутатите от ДБ д-р Александър Симидчиев и Мартин Димитров, засягащ темата за палиативните грижи у нас.

„Застаряването на населението е един от най-острите демографски проблеми в страните членки на ЕС. България не прави изключение от останалите страни в Западна и Централна Европа, както по отношение на раждаемостта и смъртността, така и по отношение на процеса на застаряване на населението. По данни на Евростат, през 2018 г. почти една пета от населението на ЕС е било на възраст 65 или повече години, като трайно ниската раждаемост и по-високата средна продължителност на живота променят формата на възрастовата пирамида“, отбелязват депутатите и питат министъра какви конкретни стъпки ще предприеме МЗ през 2026-2027 г. за осигуряване на нуждите на населението над 65-годишна възраст от хосписи и палиативни грижи, както и каква е визията й за осигуряване на този сектор кадрово, организационно и финансово.

Министър Ивкова се спира и на настоящата ситуация с палиативните грижи у нас. Тя припомня, че в обхвата на здравното осигуряване е осигурено финансиране на палиативни грижи за пациенти с онкологични заболявания в терминален стадий. Министърката информира, че за 2025 г. и 2026 г. договор с НЗОК за изпълнение на КП № 253 „Палиативни грижи за болни с онкологични заболявания” са сключили 28 болници, сред които университетски, многопрофилни, специализирани и комплексни онкологични центрове. С хосписи не са сключени договори за изпълнение на тази клинична пътека, уточнява Ивкова.

По данни от НЗОК през 2025 г. са проведени 18 650 леглодни по тази клинична пътека, съобщава още здравният министър. Общата стойност на изплатените разходи на лечебните заведения е 3,93 млн. лв. (или 2 млн. €). За първото тримесечие на 2026 г. са проведени 4 691 на обща стойност 505 127 €, отчита тя.

С цел стимулиране на лечебните заведения да разкриват структури за палиативни грижи, през последните години ежегодно се увеличават обемите и цените на тази клинична пътека, посочва още в отговора си Катя Ивкова: през 2023 г. са договорени 5 972 леглодни на стойност 162 лв., докато за 2025 г. леглодните са над З пъти повече (19 104), а цената е увеличена с 30% (210,60 лв.).

Въпреки това все още не се отчита нарастване на броя на лечебните заведения,  сключили договор с Касата, допълва тя.