Почти година след внасянето си в Народното събрание, законопроектът за промени в Закона за здравето, регламентиращ оказването на първа помощ с автоматични дефибрилатори, бе приет на второ четене от депутатите в Здравната комисия.
Приетите текстове постановяват първа помощ при спешни ситуации да може да се оказва от преимуществено от медицински специалисти, но изрично регламентират, че това може да се прави и от неспециалисти.
В първоначалния си вид текстът предвиждаше първа помощ с автоматични дефибрилатори да се оказва от медицински специалисти и от лица, които не са такива, но са преминали обучение за работа с такъв дефибрилатор, като указваше допълнително с наредба на МЗ да се регламентира съответното обучение.
След намесата на кардиолога проф. Иво Петров обаче текстовете бяха променени на място. „Бих помолил този текст да отпадне, тъй като той обезсмисля изцяло законопроекта. Акцентът на автоматичните външни дефибрилатори е, че те са регистрирани за употреба от необучени хора, включително деца. В Малта 50% от децата са обучени от учителите, които също не са лекари, да употребяват автоматични външни дефибрилатори“, посочи проф. Петров.
Така в окончателния си вариант текстовете регламентират първа помощ да може да се оказва от всеки, независимо от наличието или липсата на медицинско образование и обучение, и освобождават от отговорност оказалите помощ в случай на неуспех.
На заседанието си днес депутатите от Здравната комисия разгледаха на първо четене още пет законопроекта, предлагащи промени в Закона за здравето, като два от тях бяха одобрени и три – отхвърлени.
Народните представители не одобриха предложенията на Радостин Василев и група народни представители от „Меч“ за промени, засягащи детските ясли и яслените групи и медиците, работещи в тях. Отхвърлено бе и предложение на ПП-ДБ за промени в работата на ТЕЛК, основно свързани с електронна идентификация при подаване на заявления и създаване на система за автоматизирана оценка на риска от незаконосъобразно установяване на трайна неработоспособност.
Депутатите не приеха и предложения от ПП-ДБ проект за промени, свързан с психичноболните пациенти, като това бе и единственият законопроект, по който бе водена дискусия. По време на дискусията бе припомнено, че в 49-ото Народно събрание бе създадена специална работна група, която да изготви подобни промени, като проф. Костадин Ангелов от ГЕРБ изтъкна, че консенсусните текстове от работата на тази работна група не са включени в това предложение. Срещу текстове се изказа и директорката на държавната психиатрична болница „Св. Иван Рилски“ д-р Цветеслава Гълъбова, която възрази остро представители на неправителствени организации да вземат решения наравно с медицински специалисти.
Одобрение от депутатите обаче получиха нови рестрикции по отношение на райския газ, предложени от доц. Лъчезар Иванов и група народни представители от ГЕРБ.
Макар и критикувани, приети на първо четене бяха и текстове, предложени от Васил Пандов и група народни представители. Проектът на ПП-ДБ въвежда регулация на възможността за иницииране на национални здравни програми от страна на неправителствени организации и на Народното събрание, които могат да предлагат на министъра на здравеопазването създаването на такива. С него също така се въвеждат определени с наредба стандарти за вида, качеството и количеството на храната на пациентите в болниците.
