Психотерапията вече е дефинирана като научно обоснована, етично регулирана и методологично структурирана професионална дейност в проекта за изменение и допълнение на Наредба 1 от 2007 г. за условията и реда за провеждане на медицинските дейности, свързани с лечението на лицата с психични разстройства, публикувана от МЗ за обществено обсъждане.
Целта на изменението е преминаване от чисто медикаментозен към цялостен биопсихосоциален модел на лечение, съобразен с индивидуалните потребности на пациента, а понятието „Метод“ е заменено с понятието „Модалност“. „Методът“ в предишния вариант на наредбата се възприемаше като отделна процедура (техника), която всеки може да приложи. „Психотерапевтичната модалност“ в новия текст е дефинирана като цялостна лечебна система, която има научна валидност и автономия. Модалността е цялостна психотерапевтична школа, която има собствена теория на личността, методология и етични принципи, в съответствие с европейските стандарти (ЕАП)“, пише в мотивите към проекта.
В наредбата се въвеждат и нови диагнози като развитийно посттравматично стресово разстройство, специфични нарушения на способността за учене, както и речеви, езикови и говорни нарушения, които изискват координация между лекари и други ключови специалисти по психично здраве.
Променят се психиатричните програми за грижи за деца, заради необходимостта нормативната уредба да съответства на съвременните класификации на психичните разстройства и потребностите на детското здравеопазване.
„В последните две десетилетия грижата за детското психично здраве е особено актуална поради редица специфични социални фактори като дигитализация, образователен натиск, промени в цялостното семейно функциониране и родителството. Грижата за детското психично здраве е превенция на психичните проблеми в зрелостта. Тревожно-депресивните състояния, обучителните трудности и поведенческите нарушения, както и развитийните посттравматични разстройства вследствие войни и емиграция са все по често срещани в детството и юношеството. Това предполага терминологична и структурна актуализация на нарушенията в детското психично здраве, отразяваща променените социални условия и последиците им върху емоционалното и социално функциониране в детско-юношеска възраст. Това дава възможност за оптимизиране и прецизиране на индивидуализираните програми за грижи за деца“, пише още в мотивите.
С проекта се въвежда изискване психологическата оценка да се извършва чрез стандартизирани инструменти, което според МЗ ще прекрати практиката на субективно диагностициране и ще гарантира обективност при определяне на индивидуалните потребности на пациента.
С проект за изменение и допълнение на Наредба 29 от 2006 г. за професионалната компетентност на лицата, завършили висше образование по специалността "психология" се въвежда минимум 1400 часа обучение за придобиване на психотерапевтична правоспособност и цялостно специализирано обучение по конкретна психотерапевтична модалност, което отстранява риска от практикуване на медицинската дейност психотерапия след кратки, несистематизирани курсове, които не гарантират безопасността на пациента. С измененията се гарантира, че психотерапия ще се извършва само от лица, преминали през пълния цикъл на формиране – магистратура, специализация по клинична психология, клиничен стаж и допълнително обучение по психотерапия, включващо теория, лична терапия и супервизия.
„Ключово допълнение е необходимостта от психологическа грижа за медицинския персонал, тъй като динамиката и натовареността в лечебните заведения налага въвеждането на превенция на професионално прегаряне (бърнаут), което досега липсваше като регламентирана компетентност на клиничния психолог в лечебните заведения“, пише в мотивите към проекта.
Има едни човекоподобни психотерапевти - Венци Вътов и Мимоза Димитрова - които като ги видиш разбираш, че е по-добре да се терапевтираш с бутилка уиски, отколкото да ползваш техните услуги