Националният институт за стареене на САЩ (NIA) финансира 6-годишен проект на стойност до 300 млн. долара за изграждане на голяма база данни за изследвания на болестта на Алцхаймер, предадоха световните агенции. С нея ще може да се проследява здравето на американците в продължение на десетилетия – т.нар. лонгитудинални проучвания, като по този начин изследователите ще могат да работят над нови идеи за етиологията на болестта, която погубва човешкия мозък.
NIA е част от правителствения Национален институт по здравеопазване (NIH) и сега целта й е изгради платформа от данни, която има капацитет да съхранява дългосрочна здравна информация за 70% до 90% от населението на САЩ, според плановете на института. Оттам признават, че размерът на безвъзмездната финансова подкрепа е безпрецедентен.
Платформата ще използва данни от медицински досиета, застрахователни искове, аптеки, мобилни устройства, сензори и различни правителствени агенции, допълват от института.
„Данните от реалния свят са това, от което се нуждаем, за да вземем много решения относно ефективността на лекарствата и да разгледаме наистина много по-широка популация, отколкото повечето клинични изпитвания могат да обхванат“, коментира д-р Нина Силвърбърг, директор на програмата на Центъра за изследване на болестта на Алцхаймер на NIA.
Проследяването на пациентите преди и след като развият симптомите на Алцхаймер се разглежда като неразделна част от постигането на напредък срещу болестта, което може да започне около 20 години преди да се появят проблеми с паметта.
Изследванията върху болестта на Алцхаймер ще включват и наблюдения върху пациенти, лекувани с Leqembi – нова терапия, създадена от Eisai и Biogen, която забавя напредването на болестта при пациенти в ранен стадий.
Базата данни може да спомогне за идентифицирането на здрави хора, изложени на риск от болестта на Алцхаймер, която засяга около 6 млн. американци, и включването им в бъдещи изпитвания на лекарства. Освен това, тя има за цел да се справи с традиционно недостатъчното включване на цветнокожи и на хора от различни етноси в клиничните изпитвания върху болестта на Алцхаймер, смятат експерти. Също така според тях ще се постигне включване на повече хора, които търсят помощ извън големите градски академични медицински центрове.
Веднъж изградена, платформата ще може също така да проследява пациенти, след като са получили лечение от типа на Leqembi, което получи ускорено одобрение от регулаторните власти на САЩ през януари и се очаква да получи нормално одобрение от FDA до 6 юли.
Здравният план на Medicare на САЩ за възрастни хора вероятно ще изисква такова проследяване в регистър като условие за възстановяване на разходите за Leqembi.
„Не сме го проектирали за тази цел, но може би е възможно да го използваме и за това“, коментира д-р Силвърбърг.
Системата ще бъде изградена в защитена компютърна среда с редица ограничения, за да се гарантира поверителността на здравните данни на хората, категорична бе тя.
Очаква се началото на процедурите по финансиране да бъде дадено през април 2024 г., а регистърът да заработи 21 месеца по-късно.
Освен медици – изследователи, експерти по обществено здраве и финансисти, в създаването на дизайна на платформата са участвали и няколко пациентски и застъпнически организации.
