Повече от половината жени в САЩ, които са получили матка чрез трансплантация, са износили успешна бременност, показва ново проучване, резултатите от което са публикувани в списание JAMA Surgery.
Между 2016 г. и 2021 г. 33 жени са получили трансплантации на матка в САЩ и досега 19 от тях, или 58%, са родили общо 21 бебета, посочват изследователите.
„Трансплантацията на матка вече трябва да се счита за клинична реалност в САЩ“, категорични са те.
Всички жени са имали т.нар. „абсолютно безплодие с маточен фактор“, което означава, че или са родени без матка, или е трябвало тя да бъде отстранена.
Повече от един милион жени в САЩ потенциално биха могли да се възползват от трансплантация на матка, коментира ръководителят на изследването д-р Лиза Йохансон от Медицинския център на Университета Бейлър в Далас.
При 74% от реципиентите матката все още функционира една година след трансплантацията. В тази група 83% са имали живородени деца, сочат фактите.
Всички бебета са родени чрез Цезарово сечение, средно 14 месеца след трансплантацията. Повече от половината са родени след 36 гестационна седмица. След като реципиентът роди, трансплантираната матка се отстранява, за да се избегне необходимостта от употреба през целия живот на имуносупресивни лекарства. Операциите в САЩ, извършени в Медицинския център на Университета Бейлър, Клиниката в Кливланд и Болницата на университета в Пенсилвания, са част от над 100-те трансплантации на матка, извършени досега по света.
Цената може да бъде пречка за някои жени, предупреждават учените.
„Трансплантацията на матка е де факто лечение на безплодие и някои застрахователни компании може да откажат да го покрият“, изрази мнение съавторът д-р Джулиано Теста от Университета Бейлър, цитиран от Ройтерс.
„Застрахователното покритие за трансплантация на матка е част от по-голяма дискусия, включваща покритие за грижи за безплодие като цяло“, отбеляза д-р Йохансон.
При две трети от трансплантациите в САЩ матката идва от жив донор, приблизително една на всеки четири от тези жени е имала усложнение от операцията.
„Намаляването на риска за живите донори също трябва да бъде цел, особено когато броят на органите от починали донори не е адекватен“, коментират други двама учени - д-р Рейчъл Форбс и Сет Карп от Университета Вандербилт в Нешвил.
