Моделиране на клиничните пътеки, така че те да се използват като инструмент за подобряване качеството на грижите, а не само като инструмент за разплащане, препоръчват на България от Европейския офис на СЗО. Това става ясно от доклада на СЗО-Европа „Подобряване на показателите при незаразните болести: бариери и възможности за здравните системи. Оценка за България“, 2020 г.
Сред останалите препоръки са разширяване на медицинските стандарти по отношение на процесите и резултатите и създаване на по‐отчетлива система за акредитация, а не за лицензиране; разработване на нови и увеличаване разпространението и възприемането на стари насоки за клинична практика, особено за хронични незаразни болести, включвайки професионални асоциации и присъединявайки ги към електронните здравни досиета.
От СЗО- Европа смятат, че
организацията на болничните услуги изисква прецизен подход,
като се имат предвид мненията „за“ и „против“ централизацията. Полученият модел трябва да съответства на нуждите на пациента и вида на предоставяната услуга. Заболявания като рак, остър коронарен синдром и инсулт изискват мултидисциплинарни, високоспециализирани и технологични грижи, докато хроничните заболявания като диабет, респираторни заболявания и исхемична болест на сърцето позволяват иновативни децентрализирани подходи към здравето и начините на работа.
Препоръките в тази посока са препрофилиране на болниците и специализираните грижи, за да се използва капацитетът на недостатъчно използваните здравни заведения за нови услуги, като например сестрински и палиативни грижи; преформулиране на достъпа до специализирани и стационарни грижи по отношение на обема на услугите, натовареността на здравните специалисти, наличната технология, разстоянието при пътуване и наличието на доставчици на здравни услуги, проучвайки възможности за телемедицина и подобряване на пътя на пациентите чрез обмен на данни между различните доставчици чрез управление на случаите, чрез изписване и проследяващи процедури.
От СЗО отчитат, че един на всеки осем души е здравнонеосигурен, като това са основно безработни лица и тези, които са преценили да не плащат осигуровки.
Достъпът до здравни услуги е предизвикателство в селските райони. Между 20% и 40% от населението изпитват ограничения при достъпа, 37,6% - при закупуване на предписани лекарства и 30,6% - при провеждане на медицински диагностични тестове. Всеки четвърти се въздържа от медицински прегледи и/или тестове, когато се провеждат извън населеното място, където живее (25,8%),
всеки шести се въздържа от хоспитализация (16%), а всеки седми – от различни медицински услуги
поради отдалеченото разстояние от дома (13,7%).
От организацията отбелязват, че местожителството играе роля и за посещаемостта на профилактичните прегледи: населението, което живее в градовете (67,5%), се подлага на профилактични прегледи всяка година, докато населението, което живее в провинцията и в селските райони – предимно веднъж на две години (23,4%) и веднъж на всеки три или повече години (17,2%). Около 58,8% от възрастните хора се подлагат на задължителните годишни профилактични прегледи, а най‐честите причини да не се провежда този преглед е липсата на информация (30,3%) и достъпа до личен лекар (27,6%).
Преките частни плащанията се увеличават с течение на времето, основно заради лекарствата, което се дължи на ниските публични разходи. Тези плащания представляват 46,5% от всички здравни разходи през 2017 г. – три пъти по‐високо от средното за ЕС от 15,3%. През 2015 г. публичният дял от общите разходи за здраве е само 51,1% (един от най‐ниските в ЕС), което представлява 4,2% от БВП.
Българите харчат 5,4% от годишния бюджет на едно домакинство за здравеопазване:
фармацевтични продукти (68%), извънболнични услуги (15%) и болнични грижи (9%)
Проучването относно бюджета на домакинствата, провеждано ежегодно от Националния статистически институт, не предоставя дезагрегирани данни по социално‐икономически статус или други съответни променливи, свързани с темата за равенствата, отбелязват още от СЗО.
Неформалните плащания са високи. Между 9,7% и 12,6% от извънболничните услуги и между 18,3% и 31,8% от потребителите на стационарни услуги съобщават, че са извършвали неформални плащания. Съчетанието от тежестта на преките плащанията и неформалните плащания прави особено изразена и обезпокоителна неспособността за плащане сред тези с влошено здравословно състояние и хронични заболявания и сред тези с ниски доходи в домакинствата, които биха могли да останат извън здравната система, отбелязват от организацията.
Като основни минуси на нашата здравна система от Европейския офис отбелязват, че превенцията на хроничните незаразни болести е относително недофинансирана в сравнение с тази на заразните болести – само 2% от текущия бюджет са разпределени за хронични незаразни болести, в сравнение с 18%, отпуснати за програми за заразни болести;
разпределението на средствата се основава на програми, а не на нужди и приоритети,
а бюджетът се базира на исторически модели и съществуващи инвестиции, а не на здравните нужди и на приоритетните области.
„Политиците трябва да създадат благоприятни условия за участниците в системата, да превръщат политиките и стандартите в действие, като същевременно работят за подобряване на здравните резултати и благосъстоянието. Доставчиците на здравни услуги се нуждаят от ясно съгласувани качествени механизми и процеси, които насърчават отчетност за комплексно управление, насърчават решаване на проблеми и творческо мислене, когато са изправени пред индивидуалните обстоятелства на всеки един пациент с хронична незаразна болест, а мениджърите трябва да подсигурят управлението и контрола на ефективността на съответното здравно заведение“, заявяват в документа от СЗО-Европа.
Доклада на СЗО можете да видите тук.
