С едногодишна кампания „Здраве за всички“, посветена на 75-годишнината от създаването си, Световната здравна организация отбелязва годишнината в своите 192 страни членки. Една от тях е и България.
Офисът на СЗО за България организира дискусионно студио с партньорски организации на тема „Предизвикателствата за здравето на утрешния ден“. Събитието се състоя в София на 6 април – в навечерието на Световния ден на здравето 7 април, с представители на УНИЦЕФ, Министерството на здравеопазването, Националния център по заразни и паразитни болести, Националния център по обществено здраве и анализи и Фондация Астра Форум.
Управляващият офиса на СЗО в България доц. Михаил Околийски припомни историята на организацията и нейните най-значими успехи: „През 1945 г. дипломати се срещат в Сан Франциско, Калифорния, за да създадат Организацията на обединените нации. Те се съгласяват, че през цялата съвременна история не е имало достатъчно сътрудничество между страните за контрол на разпространението на опасни болести. Така очертават необходимостта от глобална организация, която да наблюдава здравеопазването по света. СЗО е основана през 1948 г. в Женева от ООН като специализирана здравна агенция. В учредяването участват 61 правителства, включително и българското. Конституцията на СЗО е ратифицирана на 7 април, определен за Световен ден на здравето. Днес страните членки са 192. Идеята е глобално здравеопазване с един лидер – СЗО, за имат дори страните от третия свят достъп до здравни услуги и да се предотврати разпространението на тежки заразни болести.
Мисията на СЗО през 21 век е да промотира правото на здраве като основно човешко право - всички хора да имат добро здраве и максимално пълноценен живот в мирен, проспериращ и устойчив свят. Това означава всеки да има достъп до здравните услуги, от които се нуждае, без финансови затруднения. Реално сега 30% от световното население няма достъп до основни здравни услуги. Почти два милиарда души от най-уязвимите групи са изправени пред катастрофални разходи за здравеопазване. Според СЗО Универсалното здравно покритие може да даде финансова защита и достъп до качествени основни услуги, да предпазва от кризи в общественото здраве и да проправя път към голямата цел Здраве за всеки.“
Доц. Околийски припомни също големите постижения на Световната здравна организация, сред които продължилата 20 години ваксинална кампания по света, която завършва с изкореняването на едрата шарка през 1980 г. До края на ХХ век СЗО поема мащабни инициативи за борба с тропическите болести, ограничаването на детския паралич, значителното намаляване на смъртността при раждане и др.
Като основни теми на работа на СЗО в България доц. Околийски очерта справянето с COVID-19, човешкия папиломен вирус и други ваксинопредотвратими заболявания; мерките за преодоляване на антимикробната резистентност; борбата с незаразните хронични заболявания и затлъстяването и с главните рискови фактори – тютюнопушене и липса на физическа активност; за цялостна реформа в сферата на психичното здраве; както и помощ при здравни кризи – земетресения и войната в Украйна.
Проф. Ива Христова, директор на Националния център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ), очерта колаборацията със СЗО по осъществяването на епидемиологичния надзор върху заразните болести и антибиотичната резистентност в България. Проф. Христова подчерта голямата помощ под формата на модерна апаратура и консумативи, които получиха всички национални референтни лаборатории на НЦЗПБ от Световната здравна организация.
Проф. Пламен Димитров, директор на Националния център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА), припомни, че НЦОЗА е наследник и продължител на дейността на няколко бивши институции – Националния център по хигиена, медицинска онкология и хранене, Националния център по здравна информация, Националния център по наркомании, Националния център по обществено хранене, Националния център по здравна просвета. Ето защо ръководеният от него център работи в сътрудничество със СЗО по голяма част от стратегическите цели на СЗО, сред които профилактиката на хроничните незаразни болести, на които се дължи 80% от смъртността по света и в България. „Ние изпълняваме проекти съвместно със СЗО за подкрепа на жени с диабет в България, за разработване на методология за оценка на борбата с незаразните хронични болести, за проучване на тютюнопушенето при млади хора, за проучване на затлъстяването при деца, за проучване капацитета на здравната система да се справи при кризата с бежанците и др. Консултирахме се също с колегите от СЗО, за да създадем новата програма за борба с хроничните незаразни заболявания 2021 – 2025 г.“
Доц. Ангел Кунчев, главен държавен здравен инспектор на България, връчи приветствие на доц. Околийски за 75-годишнината от министъра на здравеопазването Асен Меджидиев. От свое име доц. Кунчев заяви: „Дотолкова сме се сработили с колегите от офиса на СЗО в България, че ги приемаме едва ли не за част от Министерството на здравеопазването. Във всяка криза те се отзовават и ни помагат, а много често те са инициаторите и факторът, който побутва нещата ние да си свършим работа.“
Доц. Кунчев си спомни първата здравна криза по време на работата му като главен държавен здравен инспектор на страната през 2001 г. – случаите на полиомиелит в Бургас, внесен от индийски моряк: „На втория ден пристигна експерт от СЗО, проучи нещата и одобри бариерната имунизация – първо в Бургас, после в Сливен и Ямбол, после на рисковите групи и накрая на всички деца в България. На третия ден на летище София кацна самолет с ваксини от СЗО, включително с хладилните чанти и организацията как ваксините да достигнат до всяко джипи в страната. Ние сами нито можехме да намерим тези ваксини, нито да ги платим, нито да организираме транспорта. Така проблемът беше решен и Европа беше сертифицирана като свободна от полиомиелит. След това имах възможност да видя навременната намеса на Световната здравна организация и в много други кризисни ситуации, без намесата на каквито и да е национални оперативни щабове и без огромни административни структури.“
Кристина де Брюин – представител на УНИЦЕФ за България, подчерта, че партньорството на УНИЦЕФ със СЗО – две посестрими, родени от ООН, е калено в много трудни ситуации. „Благодарение на партньорството ни със СЗО и на ваксиналните програми, през 2006 г. рязко спадна детската смъртност сред децата, ненавършили10 години. Нашето партньорство се надгради по време на пандемията от Ковид-19, когато спасихме много човешки животи. Сътрудничеството ни продължава в пет основни области: първично детско и майчино здравеопазване, ранно детско развитие, борба с дезинформацията и отказа на родители да ваксинират децата си, психично здраве и достъп до психичноздравни услуги на млади хора и подрастващи“, добави г-жа Де Брюин.
Д-р Момчил Баев, основател на Фондация Астра Форум, припомни съвместната работа на тази неправителствена организация със СЗО в кампанията за себетестуване на ХИВ и за повишаване на ваксиналното покритие на населението. „Ние, организациите от гражданския сектор, не бихме били толкова ефективни на терен, ако не беше партньорството ни с международни организации като СЗО. Все още в дневния ред на общественото здравеопазване профилактиката не получава заслуженото си място. Все още повече ресурс се отделя за лечението, а не за превенцията, за опазването на общественото здраве. Ние сме съмишленици със СЗО за това да се промени фокусът на политиките в областта на общественото здраве“, заяви д-р Баев.
