СЗО даде старт на мащабен проект – база за съхранение на данни за неравенствата в здравеопазването – най-изчерпателната глобална колекция от публично достъпни дезагрегирани факти и доказателства за здравето на населението и неговите детерминанти, съобщи пресслужбата на организацията. Проектът носи наименованието „Хранилище на данни за неравенството в здравеопазването“ (HIDR) и обединява 59 групи от данни от над 15 източника.
Информацията включва измервания на над 2000 показателя, групирани по 22 показателя на неравенство, включително демографски, социално-икономически и географски фактори. Обхванатите теми са: цели за устойчиво развитие (ЦУР), COVID 19, репродуктивно, майчино и детско здраве, имунизации, ХИВ, туберкулоза, малария, хранене, здравеопазване, незаразни болести, здравето и околна среда.
Таза огромна по обема си информация позволява проследяване на неравенствата в здравеопазването между групите от населението и във времето, чрез разбивка на данните според груповите характеристики, вариращи от ниво на образование до етническа принадлежност.
Данните засега показват, че само за едно десетилетие разликата между богатите и бедните в покритието на здравните услуги сред жените, новородените и децата в страните с ниски и средни доходи е намаляла почти наполовина. Те също така разкриват, че в тези страни премахването на свързаното с богатството неравенство при смъртността на деца под 5 години може да помогне за спасяването на живота на 1,8 милиона деца.
„Способността да се насочват услугите към онези, които се нуждаят най-много от тях, е жизненоважна за постигането на напредък и повече справедливостта в здравеопазването и подобряването на живота. Замислен като „обслужване на едно гише за данни“ относно неравнопоставеността в здравеопазването, проектът ще ни помогне да отидем по-далеч отвъд само преброяването на ражданията и смъртните случаи и да се заемем с дезагрегиране на здравните данни според пол, възраст, образование, регион и други критерии“, коментира генералният директор на СЗО д-р Тедрос Аданом Гебрейесус.
Все още липсват дезагрегирани данни за много здравни показатели, а там, където ги има, най-често са разбити само по пол и в по-малка степен по възраст и местоживеене, констатират експерти.
Макар и ограничени, наличните дезагрегирани данни разкриват важни модели на неравенство. В страните с високи доходи например хипертонията е по-разпространена при мъжете, отколкото при жените, а нивата на затлъстяване са сходни сред мъжете и жените. И обратно, в страните с ниски доходи нивата на хипертония са сходни сред жените и мъжете, но нивата на затлъстяване са по-високи сред жените, отколкото мъжете.
„Хранилището“ също така разкрива неравенства в националните отговори на COVID-19. През 2021 г. в повече от една трета от 90-те държави с данни обхватът на ваксинация срещу COVID-19 сред най-образованите е бил най-малко с 15 процентни пункта по-висок, отколкото сред най-слабо образованите.
СЗО призова страните да приемат рутинно наблюдение на неравенството в здравеопазването, да направят публично достъпни дезагрегирани данни, да разширят събирането на данни и да увеличат капацитета за анализ и докладване. Оттам уверяват, че ще работят със страните, както и с други партньори за актуализиране и разширяване на този ресурс всяка година.
Защо ли да вярваме на този етиопски комунист , който укри избухването на COVID-19 заради китайския си другар Кси ? Пак пролетарски глупости за неравенства и богатства. След като африканците изобщо не водеха статистика за смъртните случаи и всичко мина в графата малария , а така и не купиха ваксини заради пословичната корупция и отклоняване на средства. И се чудят как да обвинят цивилизованите страни за Африканската саморазруха след като за последните 50 години над 400 ТРИЛИОНА ДОЛАРА бяха дадени на Африка за да бъдат окрадени и да нямат дори пo една помпа за питейна вода , а пият от кални блата.