СЗО ще консултира ефективното финансиране на здравеопазването в България

Общият бюджет по Двугодишното споразумение за сътрудничество между България и СЗО 2024-2025 е 200 000 щатски долара. За финансирането и разширяването на този бюджет ще бъдат използвани всички източници на средства, които ще бъдат мобилизирани от двете страни и ще бъдат налични. Това става ясно от обнародвания днес в Държавен вестник текст на споразумението, което е влязло в сила от 1 юни.

Правителството на България и Секретариатът на СЗО се ангажират да работят съвместно за мобилизиране на средствата, необходими за изпълнението на това споразумение за сътрудничество. Ще бъдат сключени отделни споразумения за субсидиране на местните разходи или за пряко финансово сътрудничество по време на изпълнението в съответствие с правилата на СЗО за възлагане на обществени поръчки. От своя страна правителството на България ще участва в необходимите процеси на формулиране и изпълнение на политики и стратегии и доколкото е възможно ще осигурява работно пространство, персонал, материали, консумативи, оборудване и местни разходи, необходими за постигане на резултатите, посочени в Споразумението за сътрудничество. В бюджета не са включени разходите за персонала на СЗО, както и стойността на приноса от правителството, различен от този, който се предоставя чрез Секретариата на СЗО.

Четири главни цели са посочени в Споразумението, които се базират на анализ на здравната система у нас.

Първата е насърчаване на универсалното здравно покритие през целия живот с разширяване на амбулаторните грижи и услугите за първично здравеопазване; имунизациите; подобряване на майчиното и детско здравеопазване, на рехабилитацията  и дългосрочните грижи и на решаването на проблема с недостига на медицински кадри. 

По отношение на разширяването на амбулаторните грижи в анализа се посочва, че процентът на хоспитализациите в България е висок и отчасти това се дължи на слабото развитие и недостатъчно финансиране както на превантивните здравни услуги, така и на първичната медицинска помощ. През 2021 г. броят на изписаните от болница възлиза на 26 295 на 100 000 души население – повече от средната стойност за ЕС. „Полагат се усилия за развитие на амбулаторните услуги и за укрепване на нивото на първичната медицинска помощ, а голямо политическо и финансово внимание се отделя на развитието на мрежата от общопрактикуващи лекари, които ефективно регулират насочването към услугите за специализирана медицинска помощ. СЗО ще подкрепи със стратегическа и техническа помощ тези стратегически усилия за оптимизиране на структурата на грижите и за документиране и подобряване на клиничните резултати от реформите“, пише в Споразумението.

Във връзка с имунизационното покритие на ваксинопредотвратими заболявания  СЗО посочват, че изоставаме спрямо препоръчания обхват от 95%, но е налице възходяща тенденция след спада по време на пандемията от COVID-19. СЗО ще подкрепи тази цел, за да се разшири обхвата и да достигне до хората, които не желаят или не могат да се ваксинират по различни причини.

„България все още изостава от средното ниво за ЕС по отношение на детската смъртност на 1000 живородени деца (4,8 за 2022 г.) и която е приблизително 1,5 пъти по-висока от средната за ЕС (3,2). Налице са значителни регионални различия в коефициента на детска смъртност на 1000 живородени деца: вариращ от най-нисък в Кърджали (0,9) и Перник (1,3) до най-висок в Ямбол (11,6) и Добрич (10,2). Като цяло детската смъртност в селските райони (7,4) е почти два пъти по-висока от тази в градските райони (4,0) (НЦОЗА, 2022 г.). СЗО ще продължи да предприема действия за подобряване на достъпа до качествени и интегрирани здравни услуги, които отговарят на специфичните нужди на децата и семействата, и за преодоляване на неравнопоставеността в здравеопазването, като например техническа помощ за разработване на модел и прилагане на услуга за домашни грижи за бременни жени и малки деца (0 – 3 години), разработване на насоки за здравните специалисти, предоставящи домашни грижи (медицински сестри, акушерки), изграждане на капацитет за медицинските специалисти, предоставящи домашни грижи за бебета, деца с увреждания и кърмещи майки. Ще бъде подкрепено и разработването на информационни кампании и насърчаването на съвременни интервенции в ранна детска възраст в партньорство с УНИЦЕФ. Ще бъдат подкрепени дейности за подобряване на системата за събиране и анализиране на данни за майчиното и детското здраве и превенцията на насилието над деца, както и за използването им за разработване на политики и отчитане на въздействието.

В съответствие с целта на Националната здравна стратегия до 2030 г. и на плана на ЕС за възстановяване и устойчивост на България

СЗО ще предостави техническа помощ на България за оптимизиране на системата за рехабилитационни грижи,

за модернизиране на дългосрочните грижи и практики и за насърчаване на включването на хората с увреждания в системата на здравеопазването и в по-широк план в обществото.

Втората цел е трансформация на услугите за психично здраве. Според СЗО България все още разчита на традиционните психиатрични услуги и 90 % от бюджета за психично здраве се изразходва за болнично лечение. Психиатричното лечение се извършва в институции, които често са отдалечени на значително разстояние от дома на пациента. Способността на системата за психиатрична помощ да осигури психосоциална рехабилитация е далеч от необходимото за посрещане на установените нужди. Освен това липсва приемственост на грижите и координация между различните специалисти, ангажирани с пациентите, страдащи от тежки психични разстройства. В Стратегията за психично здраве (Решение № 388 на Министерския съвет от 23 април 2021 г.) са предвидени няколко мерки за преодоляване на тези предизвикателства.

Ще бъде оказана техническа подкрепа за укрепването и разширяването на Коалицията за психично здраве; развитието на услуги за психично здраве в общността и основани на доказателства иновативни методи на грижи; осигуряването на взаимосвързаност и координация на структурите за психичноздравни услуги; подобряване на координацията с други здравни и социални програми; анализ на услугите, предлагани на пациенти с деменция, във връзка с доклада на Алцхаймер Европа за превенция на психичните разстройства чрез програми за намаляване на стреса в ежедневието и на работното място; разработване на кампании и действия срещу стигматизацията в обществото за насърчаване на интеграцията на лицата, страдащи от психични разстройства. СЗО също така ще предостави препоръки и практическа подкрепа за развитието на човешките ресурси и повишаване на капацитета и мотивацията на служителите в системата и ще подкрепи създаването на специализирана библиотерапия.

Третата цел е

ефективното финансирането на здравеопазването ни

„Разходите за здравеопазване на глава от населението в България са се удвоили от 2005 г. насам. Въпреки това те остават по-ниски от тези в ЕС и в страните от Западните Балкани както в абсолютно изражение, така и като дял от БВП. Въпреки че са се увеличили, те не са нараснали толкова бързо, колкото директните плащания“, казват от Световната здравна организация.

От СЗО отбелязват, че публичните разходи за финансиране на здравната система представляват 61 % от общите разходи за здравеопазване през 2019 г., а директните плащания (39 %), дължащи се главно на разходите за амбулаторни лекарствени продукти, са били над 2,5 пъти по-високи от средните за ЕС. Делът на българските граждани, които не са здравноосигурени, е близо 13 % от населението или над 800 хил. души и води до много високи разходи за здравеопазване, особено сред по-бедните домакинства, възрастните хора и хората, живеещи в селските райони, и почти изцяло се дължат на директните плащания за амбулаторни лекарства. СЗО ще продължи да подкрепя със съвети и анализи финансирането на здравеопазването, за да подобри обхвата и финансовата защита на българските граждани за достъп до здравни грижи, се казва в Двустранното споразумение.

Четвъртата цел касае медицинските специалисти в здравеопазването. „Макар че общият брой лекари в България (4,6 лекари на 1000 души население през 2022 г.) е над средния за ЕС – 3,926, има недостиг на лекари по отделни специалности и недостиг на общ брой друг персонал (най-ниското съотношение на 1000 души население в ЕС с Гърция, Полша и Хърватия), което се отрази значително на обслужването на пациентите по време на пандемията COVID-19.

С 4,4 медицински сестри на 1000 души население, заедно с Латвия и Гърция, България е една от страните в ЕС с най-ниска осигуреност с медицински сестри. Няколко фактора допринасят за този недостиг на медицински сестри, включително малкият брой завършили медицински сестри (6,9 на 100 000 души население, вторият най-нисък в ЕС след Румъния), намаляване на броя на обучени медицински сестри поради емиграция, застаряващата работна сила (средната възраст на медицинските сестри е над 50 години, а 53,6 % от лекарите са над 55 години) и недоволството от заплатите, което води до емиграция или промяна на работата. Емиграцията на млади лекари и медицински сестри и застаряването на всички медицински специалисти – особено изразено при медицинските сестри и общопрактикуващите лекари – е реална заплаха за здравната система.

„СЗО ще подкрепи България с технически и стратегически съвети за

справяне с предизвикателството, свързано с работната сила в здравеопазването“,

пише в договора.

В споразумението са отбелязани още проблемите с антимикробната резистентност, развитието на спешните медицински услуги, включително в развитието на оказването на спешна медицинска помощ с въздухоплавателни средства. Ако България счете за необходимо, СЗО ще подкрепи и сертифицирането на български екип за участие в предоставяне на спешна медицинска помощ в глобален мащаб.

Непрекъснатият приток на бежанци също ще бъде област, в която СЗО ще работи в подкрепа на българските власти.

Целия текст на споразумението може да намерите тук