Децата и юношите имат право на най-високия постижим здравен стандарт и на подходящо, висококачествено лечение за справяне с болката. Грижите за деца с хронична болка трябва да бъдат ориентирани както към тях, така и към цялото семейство и да бъдат включени във всички схеми за универсално здравно покритие. За това призовава СЗО по повод публикуваните днес нови „Насоки за управление на хроничната болка при деца“, които заменят вече недействащите „Насоки на СЗО за фармакологично лечение на продължаваща болка при деца с медицински състояния“ от 2012 г., съобщи пресслужбата на СЗО.
Новите насоки включват препоръчителни физически, психологически и фармакологични интервенции за облекчаване на болката при деца на възраст 0-19 години. Документът подпомага държавите-членки и техните партньори да разработват и прилагат национални и местни политики, разпоредби, протоколи за управление на болката и най-добри практики за облекчаване на болката в тази възрастова група.
Хроничната болка или болка, която продължава или се повтаря за повече от три месеца при децата, е важен проблем за общественото здраве и водеща причина за заболеваемост в детска възраст в световен мащаб, отбелязват от СЗО. Без достъп до управление на болката, качеството на живот на деца и юноши с хронична болка е силно засегнато. В сравнение с връстниците си, децата с хронична болка съобщават за по-високи нива на физическо увреждане, тревожност, депресия, проблеми със съня и лоши академични резултати, допълват оттам.
Проучванията показват, че около една четвърт до една трета от децата по света изпитват продължителна болка, която често може да е симптом на дългосрочно притичащи болести като рак, сърповидно-клетъчна анемия, диабет и артритни състояния.
Децата и юношите имат право на най-високия постижим здравен стандарт и на подходящо, висококачествено лечение за справяне с болката.
Въз основа на най-актуалните научни доказателства, препоръките са разделени на три големи области: физикална терапия, психологическа терапия и фармакологично управление, което може да включва използването на морфин за грижи в края на живота или в случаите, когато хроничната болка е свързана със значителни ограничения в активностите на детето.
СЗО определя термините „грижи в края на живота“ като палиативни грижи за хората в последните седмици или месеци от живота да умрат достойно, и „условия, ограничаващи живота“ - като заболявания, за които няма лечение и ранна смърт се очаква, но с които човек може да продължи да живее още няколко години.
Насоките подчертават важността на правилното управление на употребата на опиоиди и поставят акцент върху вредите, произтичащи от неправилната употреба на тези лекарства.
Насоките включват 10 препоръки, базирани на добрите практики, които се прилагат за всички аспекти на клиничните грижи за дете с хронична болка, включително планирането и реализацията на физически, психологически и фармакологични интервенции.
Подчертава се например, че грижите за децата с хронична болка, техните семейства и обслужващите ги болногледачи трябва да се подчиняват на биопсихосоциалния подход. Това според СЗО е важно, защото болката се дефинира като сложно многоизмерно преживяване, произтичащо от биологични, психологически и социални фактори.
„Болката при децата не трябва да се третира просто като биомедицински проблем“, отбелязват още експертите.
