!
Вторник, 16 Април 2024
13
апр
 

СЗО: До 2030 г. в света ще има недостиг на 10 млн. медици

Има много неща, които можем да направим, за да задържим хората в здравеопазната система, смята експертът Рюдигер Креч

Четвъртък, 13 Април 2023 | 17:15:20


Проблемът с недостига на здравни работници е известен през последните 20 години, заяви експерт от Световната здравна организация (СЗО), цитиран от Анадолската агенция. „Знаем какво трябва да се направи, за да се намали този недостиг&ldquo

Проблемът с недостига на здравни работници е известен през последните 20 години, заяви експерт от Световната здравна организация (СЗО), цитиран от Анадолската агенция.

„Знаем какво трябва да се направи, за да се намали този недостиг“, каза Рюдигер Креч, директор на Отдела за промоция на здравето в СЗО. Организацията неотдавна направи прогноза за недостиг на 10 млн. здравни работници и специалисти по здравни грижи до 2030 г. въз основа на настоящите тенденции, като най-остър недостиг ще има в най-бедните страни.

„СЗО от доста години бие тревожния звънец, че сме изправени пред сериозен недостиг на здравни и социални работници“, заяви Креч, като подчерта, че този проблем може да бъде преодолян с подкрепата на държавите членки.

Отбелязвайки, че СЗО има готови планове за действие на регионално и глобално равнище за това как да се справи с недостига на здравни работници, той каза, че въпреки всички тези усилия „държавите всъщност не предприемат необходимите стъпки, за да смекчат достатъчно този недостиг“.

Има „много неща, които можем да направим“, за да задържим хората в здравната система, като организираме условията за здравните работници, заплатите и кариерните възможности, особено за медицинските сестри, каза той.

Светът е в смут

„Днес виждаме, че светът е в смут, както е било при основаването на СЗО след Втората световна война“, каза Креч. Светът е изправен не само пред пандемията от коронавирус, но същевременно и пред огромна климатична криза, социална криза и регионални войни, допълни той. Според него СЗО и всяка страна трябва да потърсят начини да помогнат на хората да се справят по-добре с тази несигурност, която е предизвикана от всички тези кризи.

Преди коронавируса светът се сблъска с H5N1 (птичи грип), H1N1 (свински грип) и в някои региони със Зика (вирусно заболяване, пренасяно от комари) през това хилядолетие и СЗО предприе прегледи на това какво е било свършено правилно и какво не, особено след кризата с ебола, каза експертът. „В СЗО получихме много критики след кризата с ебола през 2015 г.“, посочи Креч и отбеляза, че голяма част от тази критика е била абсолютно оправдана.

„Така че това, което направихме след кризата с ебола, беше да обърнем всеки камък, което означава, че разгледахме всички процеси, които имаме, за да разберем какво бихме могли да направим и трябва да направим по-добре за следващата пандемия“, каза той. „И това наистина послужи за сценарий при реакцията ни по повод COVID-19, категоричен е експертът.

Много смъртни случаи от COVID-19 е можело да бъдат предотвратени

По данни на СЗО от декември 2019 г. насам са регистрирани над 762 милиона случая на COVID-19 и над 6,89 милиона смъртни случая в най-малко 192 държави и региони.

„Можехме да съкратим времето на COVID-19 кризата с много и в крайна сметка можеше да имаме много по-малко смъртни случаи, само ако страните не политизираха реакцията си, изправени пред пандемията“, сподели Креч. Въпреки че държавите проявиха „абсолютна солидарност“ при изследването и разработването на ваксините, солидарността се превърна в „благотворителност“, когато се стигна до разпределянето на инжекциите, отчете той.

Креч припомни, че след като ваксините са били предоставени, богатите държави са ги закупили в големи количества за своето население, а бедните държави са ги получили по-късно.

„Така че, тъй като за съжаление не реагирахме на тази пандемия по начина, по който би го направила една здравна система, а много държави членки политизираха пандемията, ние допуснахме много повече смъртни случаи“, заключи той.

По думите му вторият голям урок за здравните системи по целия свят е, че хората с хронични заболявания като рак, сърдечносъдови заболявания, респираторни заболявания или диабет не са получили здравните грижи, които е трябвало да получат по време на пандемията, което е довело до смъртност много над специфичните случаи на COVID.

„Нуждаем се не само от устойчиви здравни системи, но и от общества, които да могат по-добре да се справят със стреса върху системата при трудни ситуации“, констатира специалистът. „Това е нещо, което според мен като свят трябва да научим по-добре“, завърши той.



Коментари по темата

Правила на форума за коментари
P$Zk


Всичко за коронавируса
Още новини
Пловдив: Около 90% от приходите на общинските лечебни заведения отиват за заплати
16.04.2024 13:18:22

Пловдив: Около 90% от приходите на общинските лечебни заведения отиват за заплати

„Около 90% от приходите на общинските лечебни заведения отиват за плащане на заплати“ ...

Сдружение „Зачатие“ отбелязва 20-годишен юбилей
16.04.2024 12:30:27

Сдружение „Зачатие“ отбелязва 20-годишен юбилей

Сдружение „Зачатие“, първата независима и изцяло доброволческа организация на хората ...




Актуална тема
Методиката за плащане на онколекарствата обещава нови болнични дългове и влошено лечение на пациентите
29.09.2023 13:59:52 Владимир Попов

Методиката за плащане на онколекарствата обещава нови болнични дългове и влошено лечение на пациентите

Решение на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса от 25 септември отново разбун ...

Фалшивите реклами - търсим ли решение или се възхищаваме от проблема?
14.03.2023 14:59:29 Невена Попова

Фалшивите реклами - търсим ли решение или се възхищаваме от проблема?

Запознайте се: той е проф. Страхил Вачев, „знаменит български кардиолог“. Пенсионирал ...

Защо НРД 2023 стана
24.11.2022 15:15:08 Надежда Ненова

Защо НРД 2023 стана "ябълка на раздора"

Проектът за НРД 2023-2025, изпратен от НЗОК на БЛС, отново предизвика напрежение между договорнит ...

Без увеличение на цените на пътеките болници ще са на ръба на оцеляването
15.02.2022 13:19:48 Владимир Попов

Без увеличение на цените на пътеките болници ще са на ръба на оцеляването

С над 600 млн. лв. е увеличен бюджетът на Националната здравноосигурителна каса за 2022 година в ...