Навлизането на дигитални решения в здравеопазването се е увеличило навсякъде в Европейския регион на СЗО през последните години и това променя из основи начина, по който пациентите получават медицински грижи в лечебни заведения за първична медицинска помощ, болници, както и в домовете си. Важно е усилията да продължат, за да бъдат преодолени различията между отделните държави в региона.
Това е един от главните изводи в доклад на СЗО/Европа, поставен като основен фокус в дневния ред на провеждания днес и утре в Порто, Португалия, втори симпозиум по темата за дигиталното здраве в Европа и бъдещето на здравните системи в дигиталната ера.
Анализът на СЗО/Европа показва, че по-голямата част от страните в Европейския регион на СЗО – 44 имат национална дигитална здравна стратегия, а всички 53 държави членки имат законодателство, което защитава неприкосновеността на личния живот и личните данни.
Според експертите на световната организация обаче има значителни пропуски и областта на дигиталното здраве, които могат да бъдат преодолени чрез активна работа. Те са формулирани в няколко направления:
На първо място, само 19 държави са разработили насоки за това как да се оценяват дигиталните здравни интервенции, което е жизненоважно, за да се гарантира, че те са безопасни и ефективни. Малко повече от половината страни в региона са разработили политики за дигитална здравна грамотност и имат действащ план за дигитално включване. Тридесет държави са въвели законодателство в подкрепа на телемедицината по време на COVID пандемията. Много страни обаче все още нямат специализиран орган, отговорен за надзора на мобилни здравни приложения (mHealth) по отношение на качество, безопасност и надеждност, а само 15% докладват оценки на спонсорирани от правителството програми за mHealth. Малко повече от половината държави са разработили стратегия, регулираща използването на big data и усъвършенствани анализи в здравния сектор.
Дигиталното здравно разделение според СЗО/Европа е ключов риск, защото създава неравномерно въвеждане и усвояване на дигитални решения, а това означава, че милиони хора в целия регион все още не могат да се възползват от дигиталните здравни технологии.
Това неравенство трябва спешно да бъде преодоляно с целеви инвестиции в технологии и чрез изграждане на умения и капацитет на доставчиците на здравни услуги, така че всички хора да имат достъп до цифрови здравни технологии и да могат да ги използват. Също така е важно да се напомни, че дигиталните здравни инструменти, включително електронните досиета на пациентите, трябва да бъдат оперативно съвместими във и между страните в региона, отбелязват експерти.
„Тъжна ирония е, че хората с ограничени или никакви дигитални умения най-често са точно тези, които могат да спечелят най-много от дигиталните здравни инструменти и интервенции – като възрастни хора или селски общности“, коментира д-р Ханс Клуге, регионален директор на СЗО за Европа.
„Европейският регион може и трябва да бъде лидер в дигиталното здравеопазване. Нашият доклад показва, че регионът започва от силна позиция, въпреки че здравният сектор все още изостава от много други сектори. За да осъзнаем пълния потенциал на дигиталното здравеопазване, то трябва да се разглежда като стратегически дългосрочна инвестиция, а не като добавка или лукс за малцина. Това изисква политическа воля на най-високите нива на управление в здравеопазването, за да бъдат осигурени оптимални инвестиции в дигитална здравна инфраструктура още в сега, в настоящия момент“, заключава д-р Клуге.
За каква дигитализация говори Х. Клюге, особенно в България. Та ние сме единствената държава, която няма регистър на онкологичните заболявания. Някой ще потърси ли отговорност от НЦОЗА???