СЗО - Европа: В някои страни от региона над 40% от антибиотиците се получават без рецепта

СЗО – Европа оповести резултатите от стандартизирано проучване в 14 страни от Европейския регион на организацията – от Западните Балкани, Кавказ и Централна Азия, включително Турция. То е първото по рода си изследване и хвърля светлина върху знанията, нагласите и поведението, свързани с употребата на антибиотици и антибиотичната резистентност в региона. Това съобщиха от Европейския офис на световната организация и уточниха, че в него са участвали 8221 респонденти от Албания, Армения, Азербайджан, Беларус, Босна и Херцеговина, Грузия, Казахстан, Киргизстан, Черна гора, Северна Македония, Република Молдова, Таджикистан, Турция и Узбекистан. С цел съпоставимост е използван същият въпросник, който е бил използван от Европейската комисия за проучването на Евробарометър „Антимикробна резистентност – ноември 2022 г.“.

Резултатите от проучването са публикувани в списанието Frontiers и показват обезпокоителна тенденция – лесно изписване на антибиотична терапия, дори когато не  е необходимо, и лесен достъп до антибиотици без представяне на рецепта от лекар.        

Половината от участниците съобщават, че са приемали перорални антибиотици през последните 12 месеца. Практикуващите лекари предписват или директно прилагат по-голямата част (67%) от антибиотиците. Посочените причини за приемане на антибиотици включват настинки (24%), грипоподобни симптоми (16%), болки в гърлото (21%) и кашлица (18%), сочат данните.

Това дава повод за безпокойство, тъй като тези симптоми често се причиняват от вируси, срещу които антибиотиците не са ефективни.

В 14-те държави една трета (33%) от анкетираните са приемали антибиотици без лекарско предписание. В някои страни повече от 40% от антибиотиците са получени без медицински съвет. За разлика от това, еквивалентното проучване, проведено в целия ЕС през 2022 г., разкри, че само 8% от респондентите са консумирали антибиотици без рецепта.

Проучването на СЗО – Европа също очерта съществени пропуски в знанията на хората – само 16% от респондентите са отговорили правилно на всичките 4 въпроса, свързани с осведомеността. Това може да означава, че хората приемат антибиотици по погрешни причини, без да го осъзнават.

Мнозинството от анкетираните (67%) са били наясно, че ненужната употреба на антибиотици може да ги направи по-малко ефективни. Почти половината (43%) обаче неправилно са казали, че антибиотиците са ефективни срещу вируси, което не е вярно.

Също толкова тревожен е фактът, че само 37% (и само 23% в изследването на ЕС) съобщават, че са получили някаква информация относно важността на избягването на ненужната употреба на антибиотици през последната година. Това подчертава спешната необходимост от по-ясна и по-целенасочена комуникация в областта на общественото здраве, категорични са от СЗО – Европа.

„Това изследване ясно показва необходимостта от образование и повишаване на осведомеността“, коментира Роб Бътлър, директор на отдела на европейския клон на СЗО за заразни болести, околна среда и здраве.

„Всички държави в нашия регион имат действащи разпоредби за защита на ценните антибиотици от злоупотреба, например, предотвратяване на продажба без рецепта. Прилагането на тези разпоредби би препятствало повечето злоупотреби с антибиотици“, категоричен е той. 

По думите му други фактори, свързани с неправилната употреба на антибиотици и свързаната с нея антимикробна резистентност, се коренят в социалните и културни норми, заучени в общностите – например незавършване на курс с антибиотици, за да си запазите някои за следващия път, когато се разболеете, или предоставяне на антибиотик на болен роднина или съсед. Промяната на това заучено поведение може да отнеме време, но се налага да вървим в тази посока, смята експертът.

Д-р Данило Ло Фо Уонг, регионален съветник за контрол на антимикробната резистентност препоръча:

„Запазването на ефективността на антимикробните лекарства изисква интервенции на много нива, като навременна ваксинация, подобрена хигиена и намаляване на неподходящото предписване. Поведенческите науки и анализите на културния контекст играят основна роля за разбирането и справянето с всички тези поведения. Те могат да осигурят критична представа за бариерите и двигателите на поведението, подпомагайки разработването на ефективни интервенции“.

Без незабавна намеса антимикробната резистентност може да стане причина за 10 млн. смъртни случая годишно до 2050 г., предупреди СЗО. Световната организация признава антимикробната резистентност за една от 10-те основни глобални заплахи за общественото здраве, която сега причинява приблизително 5 млн. смъртни случая годишно в света.

Повече от половин милион от тези смъртни случаи се случват в Европейския регион на СЗО, който включва 53 държави членки в Европа и Централна Азия.

Бремето на антимикробната резистентност пада непропорционално върху страните с ниски и средни доходи и изостря глобалните неравенства в здравеопазването, посочват още от СЗО.