Националният имунизационен календар е не просто сбор от дати и дози, той е плод на научнообосновани данни и факти, които са проверени, и трябва да се спазва. Затова призоваха епидемиолози от Столична РЗИ по време на пресконференция, посветена на Европейската имунизационна седмица.
Те бяха категорични, че имунизационният календар определя по най-точен начин не само времевите интервали, но и необходимите дози от всяка ваксина за всяка възраст и се явява гаранция не само за здравето на детето, но и за здравето на семейството, на другите деца в колектива, в който е то, както и на здравето на цялото общество.
Д-р Ирина Гайтаневска, д-р Лили Маринова и д-р Вяра Георгиева от СРЗИ изразиха тревога, че имунизационният обхват срещу морбили в България в периода 2020-2021 г. бележи спад и към момента е нисък, а немалко хора остават неваксинирани.
„Заради високата заразност на вируса, 95% от неваксинираните при контакт с болен ще се разболеят, а един на всеки 5 може да развие усложнение. Сериозните усложнения се появяват най-вече сред деца под 5-годишна възраст и сред възрастни над 30-годишна възраст, както и при бременни жени“, посочи д-р Ирина Гайтаневска.
Те поясниха, че не трябва да се пренебрегва и опасността от полиомиелит, както и от хепатит В, при които също се наблюдава спад на имунизационното покритие, който бавно започва да се преодолява след края на пандемията.
„Колкото по-голямо става детето, толкова по-трудно може да бъде обхванато със съответната имунизация, което е тенденция за всички заболявания, включени в задължителния имунизационен календар“, допълни д-р Лили Маринова, зам.-директор на СРЗИ. По думите ѝ най-неблагоприятна е ситуацията с обхвата срещу дифтерия и тетанус сред възрастните.
Епидемиолозите обърнаха внимание на факта, че немалка част от бежанците, пристигащи в България, са от страни, които са високорискови за развитие на някои от инфекциите. Д-р Вяра Георгиева припомни, че лица с временен статут и деца на бежанци могат да се ваксинират в имунизационния кабинет на СРЗИ, до момента, в който изберат личен лекар.
„България е транзитна страна, подложени сме на висок мигрантски натиск, във всеки един момент може да се внесе инфекция отвън, а високото имунизационно покритие е бариера пред разпространението на инфекции, които могат да имат тежки последици“, каза д-р Георгиева.
Епидемиолозите обърнаха внимание, че ваксините могат да предпазват и от бактериални инфекции, причинени от Стрептококус пнеумоние и Хемофилус инфлуенце, а това предполага и че ще отпадне необходимостта от антибиотично лечение – една също немаловажна форма, особено в контекста на актуалния проблем за антибиотичната резистентност.
