Свилена Димитрова: Лекарят с добра правна култура е по-защитен от лекар с добър адвокат

Пет са ключовете към превенция от съдебна отговорност. Това каза адв. Свилена Димитрова, председател на Българска болнична асоциация (ББА) по време на VII-ия Национален конгрес на Лекарския съюз с международно участие „Политики в здравеопазването", който се проведе в к.к. „Св. Константин и Елена“.

По думите й първият е комуникацията с пациенти и близките им. „Важно е да знаем как се комуникират усложненията, за да не се превърнат в обвинения. Пациентите имат своите очаквания към лекарите, а ние не трябва да се страхуваме нито от тези очаквания, нито да комуникираме с пациента. Тъй като сме проверявани постоянно от изкуствения интелект и гугъл, трябва да сме уверени и да стоим зад думите си“, каза адв. Димитрова.

Вторият ключ е документирането. „Документът може да бъде щит, когато е съставен правилно. Документът е най-добрият свидетел на процеса, но и бомба, когато го няма или не е съставен правилно. Документите пазят и лекаря, и пациента“, уточни адв. Димитрова.

„Третият ключ е комплексната експертиза – консултация и съвместна работа с други медицински специалисти при сложни медицински състояния. Четвъртият – информираното съгласие, което не трябва да бъде формално, а да бъде отговорено на всички въпроси на пациента, които той е поставил. Петият ключ е законът – спазването  на нормативната рамка - медицински стандарти, добри медицински практики, международни гайдлайни, консилиум. Нека пациентите почувстват, че се грижите за тях. Да ги погледнем в очите и да им кажем, че наистина се интересуваме от него. И накрая трябва да знаем, че лекарят с добра правна култура е по-защитен от лекар с добър адвокат“, каза адв. Димитрова.

Съдията в СГС Александър Ангелов също беше категоричен, че подобряване на комуникацията между лекаря и пациента е ключова за превенцията срещу обвинения към лекаря.

„Всяка лекарска дейност има обективен елемент, когато състоянието на пациента се е усложнило, не се е подобрило или не се е подобрило до очакваната степен и субективен елемент, когато пациентът не приема това положение без значение от причините. Информираното съгласие не е формалност при защитата на дейността. Внимателно трябва да се обясни на пациента каква е прогнозата за лечението, възможните усложнение, да се обърне внимание на нереалистичните очаквания на пациента и те да бъдат изяснени. Трябва да се отговори на други въпроси на пациента, а  лекарят да изясни възможните алтернативи за лечение.

Всичко това трябва да се впише в документа за информирано съгласие и да се подпише от пациента. В Германия лекарят дописва на място всички въпроси, които му задава пациента. В някои случаи дори рисува. Когато попитах близък лекар там защо го прави, отговорът му беше - „Така си връзвам гащите“, каза съдия Ангелов.

Той заяви и какви са правата на пациента и какви са задълженията на лекаря и лечебното заведение през целия етап на лечението. „Пациентът има право да бъде информиран и да откаже лечението. Комуникацията трябва да продължи по време и след лечението. Важно е да се предоставяне информация за състоянието на пациента на близките му. Увреждане означава всяко влошаване на здравословното състояние на пациента, а вредите могат да бъдат неимуществени – пациента е понесъл допълнително страдание или допълнителни увреждания или имуществени – разходи за лечение, рехабилитация други в резултат от увреждането.  Противоправност при медицинската дейност е неспазване на медицинските стандарти, липса на информирано съгласие, вътреболнични инфекции и др.“, каза съдия Ангелов.

Той заяви, че в работата си често среща затруднения с вещите лица, тъй като никой не иска да преценява работата на колегите си, а вторият проблем са различните мнения на експертите.

По думите му медиацията е най-добрата алтернатива на съда, тъй като дава предвидимост и контрол върху изхода на спора.