Секторът поиска надпартиен консенсус в здравеопазването, политиците го обещаха

За политически консенсус в навечерието на парламентарните избори призоваха основните представители на здравния сектор пред кандидатите за бъдещи управници. Най-важните въпроси, по които трябва да се вземат надпартийни решения, според тях са засилване на профилактиката и превенцията, дигитализацията на сектора и усилия за решаване на кадровата криза сред медиците.

Основата на такъв надпартиен консенсус според председателя на БЛС д-р Иван Маджаров може да е европейското финансиране на системата.

Здравето е нещо, за което се сещаме, когато го загубим. Пандемията ни показа, че здравеопазването има нужда от активно управление – поставяне на ясни цели и тяхното реализиране, заяви директорът на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България (ARPharM) Деян Денев, който беше и модератор на форума в частта, свързана с приоритетите в бъдещите здравни политики, заедно с Николай Хаджидончев, председател на Управителния съвет на Българската Генерична Фармацевтична Асоциация (БГФармА).

Според него в последните години управлението в сектора е било по-скоро следване на събития, отколкото на цели. Денев подчерта, че е много важно да има консенсус по проблемите на здравеопазването, който да е отвъд политически амбиции и различие. Нека да видим възможно ли е в България на политическо ниво егото да бъде загърбено и да се поставят ясни цели, които да се следват, призова той. Хаджидончев също беше категоричен, че е крайно време за надпартиен консенус и за здравна доктрина в България, с хоризонт много повече от 4-5 години, която да обедини всички политици.

Председателят на парламентарната здравна комисия и член на ГЕРБ д-р Даниела Дариткова заяви, че здравеопазването не бива да се използва за политически дивиденти и от ГЕРБ винаги са настоявали за надпартиен консенсус. Тя посочи, че пандемията е разкрила регионалните кадрови проблеми и отбеляза, че това ще е един от техните приоритети. Инвестициите в профилактиката също са стратегическа цел на ГЕРБ. Друга амбиция е майчиното и детско здравеопазване. Ние сме започнали процедура по изграждане на национална педиатрична болница. Такива структури трябва да има във всички университетски центрове, допълни тя.

Цел е и дигитализираното на здравеопазване, стана ясно от думите ѝ. Според нея пандемията е ускорила дигитализацията в сектора и се е видяла абсолютната необходимост от надграждането на националната здравна информационна система. Тя посочи, че предстои свързването на отделните елементи в нея. Д-р Дариткова припомни и въвеждането на системата за електронно проследяване и анализ на наличните медикаменти в страната, което е дало възможност за създаване на списък с тези, за които има риск да се появи дефицит. Следващата ни амбиция ще е създаване на центализирана система за организиране на търговете в лечебните заведения, посочи тя.

В националната здравна стратегия бяхме заложили показатели, касаещи смъртността в различни периоди, заяви тя, като посочи, че детската смъртност е спаднала от 13,2% през 2010 г. до 5,6% през 2019 г. и отчете това като исторически успех. В следващите периоди имаме възможност този, който получи доверието на гражданите, да изработи нова здравна стратегия с хоризонт 2030 година и в нея да залегне консесус между политически сили, коментира тя.

Д-р Александър Симидчиев, който  е водач на листата на Демократична България-Обединение в София смята, че нужно да има конкретиризирани параметри за всяка една област от здравеопазването и тя трябва да е свързана с лекота на достъпа до здравни грижи, скорост на лекуване, тоест среден престой в болниците, както и да има профилактична насоченост. „Сега съществуващият модел е насочен повече към лечение на болестите, а не към превенцията им“, посочи той, като допълни, че ще е нужно време тази тенденция да се промени. Със сигурност трябва да се стремим към подобряване на икономическата база в страната, за да има и повече средства за здравеопазване, отбеляза той. В краткосрочен план трябва да подобрим ефективността на инвестициите, а в дългосрочен – повишаване на обществените и индивидуалните инвестиции и те да отиват там, където има най-голяма възвръщаемост, заяви д-р Симидичев. Приоритетите на представляваната от него сила ще са насочени към профилактиката, майчиното и детско здравеопазване, както и дигититализацията на сектора.

Колегата му от левицата проф. Геори Михайлов на свой ред заяви, че е нужно да има достъп до качествено медицинско обслужване във всеки един регион и в рамките на т. нар. златен час да може да се окаже медицинска помощ. БСП обещава намаляване на ДДС за лекарствата, както и безплатни лекарства за децата. Нужно е да има и сериозна кадрова политика на базата на единни критерии за възнаграждения, а всяко болнично заведение да може да ги надгражда, посочи проф. Михайлов.

Той критикува управляващите по редица проблеми в системата според него и посочи, че консесус няма да е възможен без структурни промени в сектора. По думите му у нас все още липсва електронно здравеопазване, системите в него „не си говорят помежду си“, липсва и контрол в сектора. Проблем и е липсата на регистри за заболяванията, заяви още представителят на левицата.