Семейните аптеки в България са изправени пред критична ситуация, която вече не засяга единствено тяхната икономическа устойчивост, а пряко застрашава достъпа на пациентите до лекарства и фармацевтична грижа. Това е основният извод от проведеното на 13 юни 2026 г. Общо събрание на Инициативния комитет от магистър-фармацевти (ИКМФ), на което беше направена оценка на изминалата година и беше приета декларация с конкретни искания към държавните институции, съобщават от организацията.
Общото събрание констатира липса на реален напредък по поставяните от години проблеми на независимите аптеки. Въпреки многобройните срещи, анализи, становища и предложения, бизнес средата продължава да се влошава. Наблюдава се трайна декапитализация на семейните аптеки, намаляване на техния пазарен дял и ограничаване на възможностите им да инвестират в модернизация, нови услуги, дигитализация, квалификация на персонала и подобряване на грижата за пациентите.
Особено тревожен остава моделът на финансиране на лекарствата, отпускани по линия на НЗОК. Семейните аптеки са задължени да закупуват лекарствата предварително със собствени средства, да ги предоставят на здравноосигурените пациенти и след това да изчакват седмици наред възстановяването на средствата. През този период те продължават да изпълняват всички свои финансови задължения – възнаграждения, осигуровки, наеми, кредити, данъци и текущи разходи.
Този модел на практика изземва финансовия ресурс на аптеките и ги лишава от възможност да инвестират в собственото си развитие. Вместо да насочват средства към подобряване на обслужването, разширяване на наличностите и внедряване на нови фармацевтични услуги, те са принудени да поддържат ликвидност, за да компенсират забавянията в системата.
Семейните аптеки не искат привилегии. Те настояват за справедлива и предвидима среда, която да им позволи да изпълняват своята здравна мисия. Невъзможно е от аптеките да се очаква да бъдат едновременно здравни заведения, социална опора за пациентите и безлихвени кредитори на публичната система.
Особено тежки са последствията за малките населени места. В много общини семейната аптека е последната постоянно достъпна здравна структура. Когато една такава аптека преустанови дейността си, не се губи просто търговски обект. Губи се достъп до лекарства, до професионална консултация и до ежедневна подкрепа за хронично болни, възрастни хора и социално уязвими пациенти.
Участниците в Общото събрание на ИКМФ са единодушни, че без спешни мерки процесът на икономическо отслабване на независимите аптеки ще продължи. Това няма да бъде проблем само за собствениците на аптеки, а за цялата здравна система и за стотиците хиляди пациенти, които ежедневно разчитат на тях.
В тази връзка ИКМФ настоява за конкретни действия от страна на Народното събрание, Министерския съвет, Министерството на здравеопазването и НЗОК за създаване на предвидима и равнопоставена среда, която да гарантира устойчивостта на аптечната мрежа и сигурния достъп на българските граждани до лекарства и фармацевтична грижа.
Времето за анализи и констатации изтича. Необходима е политическа воля и конкретно действие. Защото когато една семейна аптека загуби възможността да изпълнява своята функция, губят не само фармацевтите – губят пациентите, категорични са от ИКМФ.
