„НЗОК не позволява друг метод на диагностициране на хепатит В освен чернодробната биопсия. Няма въведени електронни протоколи за получаване на лечение. Пациентите задължително трябва да бъдат хоспитализирани на всеки 6 месеца за провеждане на задължителните изследвания и често се налага да си доплащат медицинските изследвания. Няма възможност за реваксинация или ваксинация за лица в риск. Един от най-големите проблеми е липсата на допълнителна имунопрофилактика за новородени и хората са принудени да си набавят медикамента от чужбина, тъй като той не е наличен у нас. Голям проблем е невъзможността за достъп до медицински грижи и лечение на лицата в рискови групи, тъй като то е обвързано със здравните осигуровки.“ Това каза председателят на Сдружение ХепАктив Силвана Лесидренска по време на форума „Къде е България по пътя на изпълнение на глобалните цели за елиминиране на хепатит B и С?“, организиран от Българското дружество по гастроентерология, гастроинтестинална ендоскопия и абдоминална ехография, сдружение „ХепАктив“ и „Капитал“.
„При хепатит С големият проблем са постоянно променящите се изисквания на НЗОК за лечение, тъй като те се обвързват с икономически, а не с медицински причини. Сред останалите проблеми са задължителното неколкократно хоспитализиране, тежката административна процедура за получаване на лечение, доплащането на медицинските изследвания и липсата на достъп до лечение на лицата от рисковите групи“, допълни още Лесидренска.
По думите й ХИВ, хепатит В и хепатит С имат еднакъв начин на инфектиране, еднаква социална тежест, пациентите минават през едни и същи емоционални процеси и търпят голяма стигма, но подходът към тези заболявания е различен.
„При хепатит В и С здравните осигуровки са задължителни, за да се проведе лечение, докато при ХИВ – не са. Срокът за стартиране на лечение също е доста по-дълъг отколкото при ХИВ. Пациентите с ХИВ започват терапия след 1 до 4 седмици, при хепатит В срокът е по-дълъг от 6 месеца, а при хепатит С най-рано след 10 месеца от диагностицирането“, каза тя.
Лесидренска описа идеалния подход при лечение на пациентите с хепатит В и С. „Опростен алгоритъм на поведение при положителен резултат, предоставяне на достоверна информация на пациента, незабавно насочване към грижи и лечение след диагностициране, мултидисциплинарен подход, наличие на услуги за намаляване на вредите от употребата на наркотици и сътрудничество между държавните институции“, описа тя.
Тя цитира и данни на Световната хепатитен алианс, според които 25% от лишените от свобода са с хепатит В, а между 67 и 97% от лицата с настояща или предходна употреба на наркотици имат хепатит С. „Тези групи не трябва да изпадат от фокуса на държавата“, категорична беше Силвана Лесидренска.
