„В Европа фалшивите лекарства са от 1% до 4%. За съжаление в България нямаме добра система за мониториране на фалшивите лекарства, тъй като това изисква твърде много мостри на опаковки, които да се изследват. Затова и не можем да кажем какъв процент са фалшивите лекарства у нас. Предполагаме, че процентът и тук е подобен.“ Това каза Илиана Паунова, изпълнителен директор на Българска организация за верификация на лекарствата (БОВЛ), по време на презентацията си „Системата за верификация на лекарствата - техническа иновация в полза на пациента“.
Тя подчерта, че в развиващите се страни процентът на фалшиви медикаменти е много по-голям - между 10% и 30%. Огромни са рисковете и на покупки по интернет.
“Но фалшивите лекарства засягат най-вече пациентите, защото ако от 10 000 опаковки има 10 фалшиви, те могат да доведат до непоправими вреди за пациента“, посочи Деян Денев, председател на УС на БОВЛ. По думите му проблемът с всичко това ще се реши чрез системата за сериализация и верификация на лекарствата. „Системата има една основна цел - да гарантира, че пациентите в цяла Европа ще получават в аптеката точно това, което производителят е поставил в опаковката в завода. Това ще стане с електронната система, в която към 9 февруари ще бъдат свързани хиляди производители, десетки хиляди търговци на едро, стотици хиляди аптеки“, коментира Денев.
Той подчерта, че организацията е готова със системата, тя е свързана с Европейския хъб и работи, а в рамките на няколко месеца ще започне да функционира напълно.
Европейската директива влиза в сила от 9 февруари и от тази дата лекарствата по лекарско предписание, които влизат в страната или се произвеждат тук, трябва да имат нов защитен 2D- баркод, който да предоставя информация за уникалния код на лекарството, партидния номер, срока на годност и серийния номер.
В страната обаче ще продължат да се продават и лекарства без този баркод, които са произведени преди тази дата“, уточни председателят на Българския фармацевтичен съюз проф. Илко Гетов. “Производителите са пуснали на пазара по-големи количества лекарства без новия код за осигуряването на плавен преход“, каза той.
По думите му през първите дни след влизането на директивата в сила аптеките по-скоро по изключение ще сканират лекарствата с новия код и с течение на времето ще навлизат повече от новите опаковки. “Само около 4% от лекарствата в момента имат такъв специфичен код, предимно лекарства в болничната помощ, т.е. процесът по въвеждане на верификацията ще е с доста дълъг транзитен период. До края на 2019 година постепенно на пазара ще се увеличава процентът на лекарствата с новия код“, допълни проф. Гетов.
Той каза още, че в страната ни реално работят около 3600 аптеки, като от тях 2300 имат договор с НЗОК, което означава, че имат и аптечен софтуер. Останалите ще трябва да се снабдят с необходимото оборудване и четец, както и да се включат към системата за верификация и, по думите му, имат време да го направят. „Никой няма да налага санкции, ако на 9 февруари тези аптеки не разполагат със софтуер и четец. Но ще им бъдат налагани, ако решат, че и в дългосрочен план могат да работят така“, уточни проф. Гетов.
Включването ни в системата за верификация няма да доведе до увеличение на цената на медикаментите и е за сметка на производителите, категорична беше Оля Василева, директор на Българската асоциация на търговците на едро с лекарства.
Единната система ще гарантира не само истинността на лекарствата, които достигат до пазара, но ще реши проблема с нелегалния паралелен износ, каза Деян Денев. “Тези, които трябва да се притесняват от тази система, са хората, които се занимават с куфарна търговия с лекарства – които купуват от аптеки и изнасят в куфари и в бусове. Тази система, веднъж въведена и функционираща в цяла Европа, ще спре тези практики. Това ще гарантира, че лекарствата, доставени в българските аптеки, ще стигат само до българските пациенти, а няма от аптеката да отиват при други пациенти в Европа и да оставят българските без лекарства“, заяви той.
Денев допълни, че сигурността на данните, постъпили в европейския хъб, е гарантирана. Производителите ще знаят каква част от произведените от тях лекарства са продадени в България, но няма да има яснота точно коя аптека колко опаковки е продала.
Ами както и досега-чрез GSM мрежа. И няма да е в реално време, а ще подава информация на 5 минути.
Нелегалния паралелен износ е не-повече от 5 %. Защо никой не прави нищо да спре легалния? И каакво са се загрижили за немските пациенти, да помислят за българските. Твърдението на Илко Гетов че аптеките трябва да имат интернет заради изискванията на НАП също не е истина.
А как се свързва касовия апарат със сървара на НАП в реално време според теб?