След тридневни дебати парламентът най-после прие бюджет 2022

След тридневни дебати народните представители приеха бюджета за 2022 г. За Министерството на здравеопазването парламентът прие бюджет от 825 600 400 лв. Максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2022 г., са в размер на 614 981 600 лв., а максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2022 г. от МЗ, са в размер на 571 028 900 лв.

Министерството на здравеопазването ще предоставя възмездно на държавни и общински лечебни заведения и на лечебни заведения със смесено държавно и общинско участие в капитала средства от Револвиращия инвестиционен фонд за закупуване през 2022 г. на медицинска апаратура и други дълготрайни активи въз основа на сключени договори за възстановяване на предоставените средства на месечни вноски.

От бюджета на МЗ става ясно още, че за политика в областта на промоцията, превенцията и контрола на общественото здраве са предвидени 153 386 700 лв.; за политика в областта на диагностиката и лечението - 604 450 200 лв.; за политика в областта на лекарствените продукти и медицинските изделия - 37 179 200 лв. и за бюджетна програма „Администрация“ - 30 584 300 лв.

В държавния бюджет са предвидени още над 470 млн. лв. за допълнителни възнаграждения на медиците на първа линия, които ще бъдат предоставяни с трансфер на НЗОК, и 500 млн. лв. за ваксини, тестове и лекарства за COVID-19.

По време на дебатите депутатът от ГЕРБ проф. Асен Балтов заяви, че отпуснатите средства за здравеопазване общо са едва 4,2% от БВП. „Говори се за ефективност, но средствата са крайно недостатъчни и доплащането в системата на здравеопазването вече е над 50%“, каза той.

Депутатът от ГЕРБ доц. Лъчезар Иванов поиска допълнително 3 млн. лв. за трансплантациите, които биха могли да бъдат взети от средствата за извънкласна работа, за която са отредени 100 млн. лв., а парите да бъдат използвани за трансплант координаторите, за оборудване на лечебните заведения и за обучение.

„Хората, които се нуждаят от бъбречни трансплантации, са 865, 43-ма чакат за чернодробни трансплантации, 41 – за трансплантация на сърце, а 20 - на бял дроб“, допълни доц. Иванов.

Народният представител от „Има такъв народ“ доц. Силви Кирилов подкрепи искането, като заяви, че има подготвени специалисти, има екипи, но няма донори. „Донорството е един процес, който в България е решен и законодателството отговаря на европейското. Донорството няма да го решим, докато има съпротива и не се прави оценка на труда на тия хора, които се занимават с това“, каза той.

„В 44-ото Народно събрание по инициатива на БСП проведохме съвещание, прочетохме историческите факти и отчетохме катастрофално състояние на българската трансплантационна програма. Изписаха се едни наредби и след това нищо не се случи. Сега стоим на същата поанта. С 3 млн. лв. няма да се решат проблемите на българската трансплантология. Извадихме списък на 18 души, с които нищо не се случва освен смърт, и с още няколкостотин, които чакат за орган. Необходими са системни мерки, които се надяваме скоро да се случат“, заяви депутатът от БСП проф. Георги Михайлов.

Проф. Балтов репликира, че има отпуснати 3 млн. лв. в бюджета, но те са крайно недостатъчни и от ГЕРБ искат парите да станат 6 млн. лв. Тези хора трябва да бъдат ангажирани. Трансплантации не само на органи, на клетки, на костен мозък, на кости“, каза той.

Проф. Костадин Ангелов пък поиска 7,5 млн. лв. допълнително за създаване на нов кръвен център в Бургас. „В активния сезон на територията на областта минават над 1 млн. посетители. Медицинските центрове и болници са принудени да чакат с часове и дни, защото най-близкия кръвен център е Варна, а следващия – Стара Загора. Има пет кръвни центъра и Бургас получава от Стара Загора. Тъй като днес стана въпрос за война, припомням случая с атентата в Сарафово. Всички лекари в областта, които бяха на почивка. Необходимостта от кръв беше ужасяваща, а разстоянията много големи, затова и усилията на лекарите бяха компрометирани. Когато бях министър не го направихме, защото само средствата за персонал нямаше да решат този проблем. Сега вече персоналът е назначен в УМБАЛ-Бургас. Отвори се и Медицински факултет, сега има и сграда. Затова не искаме сума за апаратура и сграда, а само 7,5 млн. лв. за издръжка на персонала“, аргументира искането си той.

Д-р Красимир Събев от ГЕРБ подкрепи думите на проф. Ангелов като заяви, че няма лекар, който да не знае какво значи болния да кърви, а да няма под ръка кръв, която да прелее. Моля ви, да подкрепите тези 7,5 млн. лв., защото това не е прищявка.

Проф. Михайлов обаче заяви, че въпросите за проблемите на трансфузионната хематология, за намаляващите дарители всяка година в България, за търговията с кръвни продукти и за необходимостта от нови центрове, БСП ги поставя 4 години. „България беше изостанала от всички европейски държави с възможността за ранна диагностика на трансмисивни инфекции“, каза още той.

„Всичко това беше подминавано години наред от управляващите здравеопазването. Сега сме в една метаморфоза. Стъпка по стъпка трябва да вървим към решаването на тези проблеми. Но когато сте ги неглижирали като управляващи здравеопазването години наред, вие сте хората които създаваха този проблем, и изведнъж да се превърнете в част от неговото решение, нито е коректно, нито е почтено“, заключи проф. Михайлов.

Направените предложения обаче не бяха подложени на гласуване и вероятно ще се търси реализирането им при актуализацията на бюджета през юни.