Ако у нас някой признае психичен проблем, околните ще започнат да го отбягват. Това мнение изразяват 45% от участниците в проучване на социологическата агенция Галъп, осъществено в навечерието на Световния ден на психичното здраве 10 октомври и проведено между 3 и 11 септември сред 807 души по метода „лице в лице". Според социолозите е много тревожен фактът, че обществото ни е раздвоено в отношението си към хората с психични проблеми (останалите 55% от участниците в проучвавето вярват във взаимопомощта). Това според тях означава, че българите очевидно имат съмнения по отношение мястото на хората с психични проблеми в обществото.
Любопитна подробност е, че приблизително 13% от анкетираните определят ходенето на психолог или психиатър като каприз или срам.
25% от запитаните пък заявяват, че хората, които страдат от депресия, просто трябва да се стегнат. 18% са на мнение, че хората с психични разстройства като депресия и тревожност е по-добре да бъдат изолирани от обществото, а други 18% съвсем сериозно приемат твърдението, че всякакви психични проблеми се решават с една ракия и малко повече сън.
41% от респондентите заявяват, че познават хора, които страдат от психични разстройства като депресии, хранителни разстройства и др. Колкото по-висок е жизненият стандарт и образование, толкова по-вероятно е един човек да се е срещал с леките психични разстройства. Възможно е да става дума за различна широта на кръгозора, респективно - различна степен на осъзнаване и назоваване на проблема, смятат социолозите.
Възможно е също така да става дума за по-висока степен на изложеност на проблема при хората с по-активен статус – заради динамика на живота, отчуждение и пр.
Но все пак ролята на „големия град“ и „съвременния начин на живот“ не бива да се абсолютизира. Например, хората в селата също в немалка степен посочват, че познават хора с т.нар. чести психически разстройства – вероятно и заради по-малкия размер на общностите.
Според данните от проучването също така 16% от запитаните приемат, че психологичен проблем трябва да се решава самостоятелно, но останалите твърдят, че предпочитат споделянето. Според 25% не е нормално мъжете да плачат, но по-голямата част от анкетираните споделят, че не мислят така. 75% приемат, че хората с депресия истински се нуждаят от помощ, а 18% определят опита за самоубийство като грях (докато останалите все пак го намират за знак за проблем, но не и грях).
