Понеделник, 27 Септември 2021
01
март
1
 

Стартира програма за откриване и проследяване на деца, родени малки за гестационната си възраст

Понеделник, 01 Март 2021 | 16:58:07
1

Днес лекарите от педиатричните клиники в УМБАЛ „Св. Марина“ и преподаватели в МУ-Варна стартитат национална програма за откриване и проследяване на деца, родени малки за гестационната си възраст (МГВ), съобщиха от лечебното заведение. Проек

Днес лекарите от педиатричните клиники в УМБАЛ „Св. Марина“ и преподаватели в МУ-Варна стартитат национална програма за откриване и проследяване на деца, родени малки за гестационната си възраст (МГВ), съобщиха от лечебното заведение. Проектът се осъществява със съдействието на Варненското дружество по детска ендокринология (ВАПЕД) и Българската Асоциация по неонатология и с подкрепата на Медицински университет – Варна и УМБАЛ „Св. Марина“ - Варна.

Програмата ще продължи 3 години и ще обхване 23 родилни домове в страната още през първата година. С активното участие на неонатолози, лични лекари, детски ендокринолози и родители, специалистите активно ще проследяват засегнатите деца до 2-годишна възраст, с цел навременно наваксване в растежа. Програмата предвижда също обучение на медицински сестри и акушерки за правилно измерване на ръст, тегло и обиколка на главата на новородените, а участващите родилни домове ще бъдат снабдени с криви за оценка на параметрите при раждането. „Целта на програмата е да открием и обхваним в проследяването деца, родени малки за гестационната си възраст, за да може да реагираме навреме при тези, при които е необходимо лечение. Благодарение на ранното откриване и адекватно лечение могат да бъдат избегнати тежки последици за здравето на доносени и недоносени родени МГВ деца в България“, обяснява проф. д-р Виолета Йотова, началник направление Педиатрия в УМБАЛ „Св. Марина“ – Варна и ръководител на програмата. Всички дейности по диагностика и проследяване на пациентите са финансирани напълно от НЗОК. Повече информация за програмата може да откриете тук.

Според предварителни проучвания на специалистите, от приблизително 32 000 новородени, около  2200-3000 деца доносени и недоносени деца се раждат с МГВ. Целта е да се обхванат тези деца в проследяването.  Децата ще бъдат следени от своя личен лекар и от неонатолог, а при желание от страна на семейството – директно от детски ендокринолог. Вниманието на педиатрите ще бъде насочено активно към деца със синдроми и заболявания, свързани с МГВ раждане по подходящ начин.

Децата, родени малки за гестационната възраст (МГВ), се дефинират като родени с тегло и/или ръст под 10-ти персентил за съответната гестационна възраст.  Към момента са известни много фактори, водещи до раждането на МГВ деца. Те могат да бъдат разпределени в няколко групи – майчини, плацентарни, свързани с околната среда, генетични и други. Веднага след раждането се наблюдават т. нар. ранни усложнения. Смъртността при МГВ деца е до 10 пъти по-голяма от тези, родени с нормални размери за гестационната си възраст. Едно от сериозните усложнения, появяващи се при приблизително една трета от роденити МГВ деца, е хипогликемията. Ако тя не бъде на време разпозната, е възможно трайно мозъчно увреждане. Поради сравнително голямата повърхност на тялото и главата и повишените трансдермални инсенсибилни загуби, по-лесно настъпва хипотермия при родените МГВ, в сравнение с тези, родени с нормални размери. Хроничната интраутеринна хипоксемия води до повишаване нивата на еритропоетин, повишена продукция на еритроцити, но същевременно и намаляване на тромбоцитната продукция.  Полицитемията заедно с хипервискозитета повишава риска от тромбози и некротизиращ ентероколит.

Част от късните усложнения на МГВ деца включват преждевременно започване на пубертета не спрямо възрастта, а по-скоро спрямо телесните размери. При повечето проучвания до момента се установява нормално до леко намалено IQ при малките МГВ деца, което се преодолява с възрастта и се изравнява с връстниците около 18 годишна възраст. До момента многократно е потвърждаван повишен сърдечно-съдов риск при родените МГВ катовъзрастни. Тенденция за повишени стойности на кръвното налягане се наблюдава при всички МГВ, но най-вече при недоносените. Данни от проучвания доказват, че при МГВ се наблюдава дислипидемия още от ранна детска възраст. Не на последно място, родените МГВ възрастни имат често метаболитни нарушения като инсулинова резистентност, нарушен глюкозен толеранс и захарен диабет тип 2. Доказано е, че е налице и ниска минерална плътност, която се повишава след лечение с растежен хормон.

Повечето от децата родени МГВ успяват да наваксат в растежа си и да продължат своето развитие в собствения си растежен канал още преди да навършат 2-годишна възраст. Едно на десет деца родени МГВ не успява да навакса в своя растеж до 2-годишна възраст – то се определя като дете, родено МГВ, без постанатално наваксване в растежа.

Към момента няма единна скала и таблица за оценка на децата, родени МГВ, особено на недоносените. През 2018 г. Fenton оптимизира таблиците и растежните криви, спрямо няколко големи популационни проучвания в света и именно те ще се използват в програмата.

Проучването на особеностите на МГВ децата е проблем, който се изучава от години от неонатолози и детски ендокринолози. Едно от големите проучвания в нашата страна, свързано с проблема, е  публикувано през 2002 г. от проф. Йотова. В него ретроспективно се проследяват доносени родени МГВ деца и се оценява техният ръст към 18-годишна възраст, както и лонгитудинално се оценява темпът им на растеж от раждането до краен ръст. Открити са 5,19% МГВ деца, от които 10,7% не са успели да наваксат в растежа. Открито е повишение в сърдечно-съдовия, метаболитен риск и риск от хронично бъбречно заболяване, вече забележимо на 18 год. възраст.

Множество изследвания показват, че здравната система и родителите не приемат раждането с малки размери като здравен проблем, което води до лоши начални здравни грижи, голямо забавяне в лечението или тоталната му липса, както и липса на превенция на късните усложнения. Родените МГВ деца развиват пубертет и приключват растежа си относително рано, което допълнително стеснява възможния благоприятен прозорец за действие. От 2003 год. ЕМА одобрява приложението на растежен хормон при МГВ деца без постанатално наваксване в растеа. В нашата страна приложението на РХ е разрешено, но не е реимбурсирано и към момента се фивнансира от „Българската Коледа“.



Коментари по темата

Правила на форума за коментари
LdBD

Магьосника 02.03.2021 09:59:11

Как е партията на НОРМАЛНОСТТА и ЗАЕДНОСТТА?


Всичко за коронавируса
За героите в бялo
Още новини
Д-р Стефан Митев: Най-голямото предизвикателство са комплексните случаи
26.09.2021 12:17:45 Петър Цикалов

Д-р Стефан Митев: Най-голямото предизвикателство са комплексните случаи

Д-р Стефан Митев е лекар по дентална медицина в дентални клиники ЕО Дент, роден през 1987 год ...

Престижна награда за ректора на Медицински университет - Пловдив
26.09.2021 11:33:34

Престижна награда за ректора на Медицински университет - Пловдив

Престижната награда "Проф. К. Чилов" получи ректора на Медицински университет - Пловдив проф. д-р ...




Актуална тема
Нужна ли е промяна на търговския статут на болниците?
12.05.2021 15:14:28 Полина Тодорова

Нужна ли е промяна на търговския статут на болниците?

Със затихването на епидемията от COVID една друга ключова за здравния сектор тема отново бе поста ...

Нужна ли ни бе епидемия, за да оценим медиците си?
07.04.2021 17:13:52 Полина Тодорова

Нужна ли ни бе епидемия, за да оценим медиците си?

Изминалата една година беляза целия свят със знака на битката срещу Covid-19. След тези тежки мес ...

Въпроси и отговори за ваксините
24.02.2021 16:15:02 Полина Тодорова

Въпроси и отговори за ваксините

От дни в България е в ход масовата имунизация срещу COVID. След осигуряването на т. нар. зеле ...

Е-здравеопазването – кога, ако не сега?
14.01.2021 17:20:00 Полина Тодорова

Е-здравеопазването – кога, ако не сега?

Кризата, породена от COVID-19, създаде проблеми, чието решение вече близо година е истинско преди ...