Съсловните организации обвиниха НЗОК в липса на диалог и административен подход (Обновена)

Липса на диалог и доверие – с тези думи редица съсловни организации от здравния сектор охарактеризираха отношенията си с НЗОК в момента.

На пресконференция, в която участваха представители на Българския лекарски съюз, Българския фармацевтичен съюз, Българския зъболекарски съюз и Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи, всички те подчертаха, че организациите са създадени със закон. „Със закон, защото законодателят е решил, че трябва солидарно да участваме във вземането на решенията и разпределението на средствата, а не да се разпределят командно“, посочи председателят на УС на БЛС д-р Иван Маджаров.

Представителите на организациите окачествиха НЗОК като „разплащателна агенция“ и „търговец“, припомниха, че те би трябвало да бъдат партньори и решенията в системата трябва да се взимат съвместно и отбелязаха, че без равнопоставеност „става страшно“.

„Проблемите на лекарите

„Важното за обществото е, че трябва да има диалог, и то истински. В последните години НЗОК се превърна в един административен орган, разплащателна агенция. Може би това даде усещането на НЗОК, че може да се отърве от съсловните организации като ненужно камъче в обувката. Истината е, че ние сме тези, с които трябва да се взимат решения“, посочи д-р Маджаров и даде пример с решението на Надзора на фонда личните лекари да изписват безплатните лекарства за COVID, което така и не влезе в сила, тъй като не е одобрено от съсловната организация.

„За нас разговори и преговори не са само размяна на писмена документация. Истинските преговори са с контактните групи на място, с излагане на доводи, на аргументи и предпазване на отсрещната страна от грешки. Защото това, което можем да кажем в разговори, няма как да го видят работещите в административните си кабинети, и това е нормално“, допълни той.

„Липсата на диалогичност вчера достигна върха, след като имахме уговорена среща и така и не бяхме приети, и срещата се провали не по наша вина“, коментира и зам.-председателят на УС на съсловната организация д-р Николай Брънзалов.

Като „класически пример“ за липса на диалогичност той определи COVID зоните. По думите му, тъй като решението за създаването им е взето без разговори с лекарите, резултатът е, че те на практика не работят, тъй като нито болниците са облекчени, нито смъртността намалява.

Д-р Брънзалов разкритикува и „безплатните лекарства за лечение на COVID“ със същия аргумент: „Това с лекарствата не се получи, защото мнението на тези, които ще го работят, не беше зачетено, а беше взето решение за това чисто административно“.

Председателят на столичната лекарска колегия д-р Асен Меджидиев пък отбеляза, че през последните 10 години лекарят гледа на НЗОК само като на проверяващ орган и определи като „много обидно, когато касата не ни разглежда като договорен партньор“.

„Веднъж не съм видял проверка, която да разгледа медицинската част, качеството на лечение“, посочи той и отбеляза, че в проверките не участват лекари. „Идват и проверяват документи, ако е сгрешен часът с 15 минути, пътеката пада“, подчерта д-р Меджидиев.

Гледната точка на фармацевтите

Ако при лекарите не се заплаща клинична пътека заради сгрешен час, то при фармацевтите не се възстановяват средства за лекарства заради разменени числа в номера на протокола, коментира на свой ред председателят на БФС Асена Сербезова. „При нас падат рецепти за 36 хил. лв. примерно, които фармацевтът е заредил със собствени средства и т.н., заради две разменени числа в номера на протокола например, които фармацевтът няма как да ги провери“, посочи тя и прогнозира, редица подобни случаи следващия месец заради сривовете в НЗИС.

„Необходимо е повече доверие, повече комуникация и балансиране на системата“, посочи проф. Сербезова. Тя определи като добра стъпка подписването на меморандума между Касата и Фармацевтичния съюз, но посочи, че за да се стигне до него, са писани неколкократно писма до НЗОК и накрая е проведена среща при президента. „Трябва ли да се стигне до среща на такова ниво, за да бъде решен проблем, който стои от години?“, попита председателката на съсловната организация.

От своя страна главният секретар на БФС Димитър Маринов посочи, че фармацевтите работят прекрасно с експертите в Касата. „Нещата се случваха. Някъде тази година този диалог беше затруднен, изкривен по някакъв начин, но с подписването на този меморандум смятаме, че нещата са изчистени и оттук нататък ще работим, както и преди, добре“, коментира той.

Вижданията на зъболекарите

Зам.-председателят на Българския зъболекарски съюз д-р Светослав Гачев пък коментира ролята на НЗОК като цяло в здравната система. „По начало всичко върви малко на ръчно управление, но не може да не се разгледа и подчертае, че философията на управлението на здравеопазването и медицината в момента е на един много погрешен вариант. Защото Касата, зад която се крият и Министерския съвет, и Министерството на финансите, и чрез лостове през МЗ изведнъж Касата се явява едва ли не институцията, която управлява здравеопазването. Но нейната философия е, че тя работи като търговец. Отначало както беше, вече няма нищо общо – сега изпълнява ролята едва ли не на счетоводство. И при положение, че в документа на Касата е написано, че тя купува услуги, плюс това се е стиснала да влезе в мирновременния си бюджет, някой я натиска по най-тъпия начин да влезе в този мирновременен бюджет от 2019 г. При това положение представете си какво става – става страшно“, коментира той.

Д-р Гачев заяви, че понастоящем НЗОК трябва да дотира системата, а не да заплаща за извършени услуги, подчерта, че са налети „десетки милиони в цялата страна“ за съвременни зъболекарски кабинети и попита: „Ако това не може да се спаси и фалира, какъв е смисълът да се спасяват едни средства?“

Той обаче отбеляза, че критиката не е конкретно към ръководството на НЗОК, а става въпрос за принципно решение за управляване на системата в България. „В целия свят съсловните организации са създадени с делегирани права. Затова те не могат да стоят отстрани като някакви просяци и да се занимават с искането на някакви пари. Те трябва да бъдат в основата на управлението на процесите в здравеопазването“, категоричен бе д-р Гачев.

Становището на професионалистите по здравни грижи

„Целостта на медицинската общност е изключително важна за здравето и благоденствието на българските граждани“, заяви председателката на БАПЗГ Милка Василева. Тя посочи, че думите ѝ може би звучат високопарно, но обясни: „Ако не сме равнопоставени партньори при вземане на решения за здравеопазването, страдат българските граждани“.

Василева, също както и представителите на другите съсловни организации, подчерта, че без комуникация не може да се постигне решение по какъвто и да било проблем. „Повече от 10 години обяснявам, че съгласно националния регистър на БАПЗГ липсват 30 000 сестри. Сега вече, само за последната година от системата са изчезнали 2500 медицински сестри. Част от тях са заминали в чужбина, част са пенсионирани. Няма как да сме безучастни, когато управлението на системата не е на нужното ниво, за да задържи кадрите в България“, коментира тя и допълни: „Притеснени сме от прекаленото претоварване на хората в системата. Може би ще има свободни легла, но няма кой да се грижи за пациентите на тези легла“.

Милка Василева заяви още, че ако няма нормална комуникация между всички страни в процеса на здравеопазване, нещата ще стават все по-лоши. „Живеем в разделни времена и няма как да приемем опитите на определени хора да ни разделят на видове специалисти или на столични и провинциални лечебни заведения. Искаме правилно разпределение на средствата и уважение към нашия труд“.