Таргетната терапия при онкозаболяванията значително удължи общата преживяемост

При рака на дебелото черво от 80-те години до средата на 90-те възможностите са били или пациентите да бъдат оставяни на най-добри поддържащи грижи, което на практика е липса на лечение, или да бъдат подложени на единствената терапия с флуороурацил – лекарство, което е доказало своята противотуморна активност при този тип тумори, но не даващо достатъчен ефект. В средата на 90-те години започнаха да навлизат и други лекарствени продукти, различни биологични терапии, които се добавят към лечението с химиотерапия и това реално даде възможност за адекватно лечение и продължителна преживяемост при пациентите.  

Това каза проф. д-р Асен Дудов, началник Клиника по Медицинска онкология, Аджибадем Сити Клиник Онкологичен център в презентацията си „Трета и поредна линия химиотерапия при претретирани болни с напреднал рак на дебелото черво - "годините се увеличават" по време на конференцията „Иновациите в онкологичната терапия – парадигма на настоящето“.

„Сега имаме един пъзел от лекарства, които са достъпни и ние трябва по най-правилния начин да ги съчетаем така, че да постигнем най-добрия резултат при пациентите. Това става на базата на доказателствата и клиничните изпитвания трябва да се ползват, за да се намери точното място на отделните терапии“, каза проф. Дудов.

По думите му таргетната терапия или биологичното лечение, което в последните години стана неразделна част от системната химиотерапия, значително удължи общата преживяемост.  

„При метастатичните пациенти всички нововъведения в медицината от средата на 90-те години насам са довели до преживяемост над 32 месеца. Това са близо три години живот при пациенти, които в противен случай биха живели само няколко месеца с много лошо качество на живот“, каза още той.  

„Търсим генетични маркери, молекулярни механизми. Търсим и обяснение защо туморната клетка не умира и живее безкрайно. И едва тогава започва нашата терапия“, каза проф. д-р Галина Куртева, началник Клиника по Медицинска онкология, УСБАЛО – София в презентацията си „Напредъкът в персонализираното лечение и предимствата на пълното геномно профилиране при пациенти с рак“.

Тя представи система, която борави с данни на огромен брой пациенти и чрез която персонализираната медицина е издигната на ново ниво. „Вече има над 1,5 млн. пациенти, които са влезли в база данни и това ще помогне на лекарите да перосинализират лечението, на пациентите да получат висококачествени грижи, на изследователите да получат нови идеи и на платците да оценят показателите за ефективност“, каза д-р Куртева.

„Над 5000 генни терапии се разработват в момента, 25% от тях са в областта на онкологията. Разработката на ново лекарство може да стигне до 4,5 млрд. евро“, съобщи д-р Светослав Ценов, зам.-председател на ARPharM.

Достъпът на българските пациенти до иновитивни терапии се затруднява, ако не се вземат необходимите регулаторни решения, 2020 г. ще е тежка година без иновации, каза Деян Денев, изпълнителен директор на ARPharM. По думите му трябва да се акцентира върху проследяването на ефективността на терапиите, базирано на научни методи.

Снимка: Надежда Ненова