Ясно изразена е тенденцията за намаление на детската смъртност у нас - през 2018 г. този показател бележи най-ниското ниво в история на демографската статистика в България - 5.8 на 1000 живородени деца, при 6,4 на 1000 през 2017 г. Наблюдава се дълготрайна тенденция към намаляване през последните години . През 2000 г. детската смъртност е 13,3 на 1000, през 2010 г. - 9,4 на 1000, а 2015 г. - 6,6 на 1000. Благоприятни тенденции са налице и при възрастовите показатели за детска смъртност - неонатална и постнеонатална, които също намаляват. Това показват данните в Годишния доклад за състоянието на здравето на гражданите и изпълнението на Националната здравна стратегия за 2018 г. Документът бе приет на днешното заседание на Министерски съвет, съобщиха от правителствената пресслужба. Докладът представя състоянието и тенденциите в динамиката на основните показатели, характеризиращи общественото здраве през 2018 г.
Средната продължителност на живота у нас продължава да се увеличава и през 2018 г. достига 74.83 г., но все още е по-ниска от тази в ЕС - 80.9 г., сочат изводите на експертите. Продължават обаче негативните промени във възрастовата структура на населението и демографското остаряване, но това е проблем, характерен и задругите страни-членки на ЕС, се казва в доклада. През 2018 г. се запазва и тенденцията за намаляване на раждаемостта – коефициентът на общата раждаемост е 8.9%о, при 9.0%о за 2017 г., което е близко до нивото в повечето европейски страни (9.7%о).
И през 2018 г. продължава да намалява заболеваемостта от злокачествени новообразувания спрямо предходната година - 406.7%ооо, при 424.8%ооо за 2017 г. и 569.5%ооо за ЕС. Най-висока е заболеваемостта от рак на храносмилателните органи и рак на млечната жлеза при жените, следвана от рак на мъжките полови органи, се посочва в документа.
В доклада са представени и дейностите по опазване на общественото здраве, държавния здравен контрол, изпълнението на имунизационния календар, програмите, проектите и плановете в областта на общественото здраве. Разгледани са рисковите фактори, свързани с начина на живот като тютюнопушене, употреба на алкохол, нездравословно хранене и намалена двигателна активност. Също така в документа са представени са данни за финансирането на здравните дейности, човешките ресурси в системата, дейността на лечебните заведения, финансирана от бюджета на Националната здравноосигурителна каса и от държавния бюджет, фармацевтичния сектор и лекарствената политика. Чрез документа се отчита и изпълнението на Национална здравна стратегия 2020 през 2017 г.
