Вчера Българският лекарски съюз и Националната здравноосигурителна каса подписаха Анекса към НРД 2018. Договарянето му бе отбелязано като добро постижение и връщане на съсловната организация на лекарите като фактор в системата. За това какво е положителното и върху какво още трябва да се работи, разговаряме с председателя на УС на БЛС д-р Иван Маджаров
Д-р Маджаров, доволен ли сте от подписването на Анекса към НРД 2018?
Разбира се. Един подписан договор винаги е по-добре от неподписания, защото сега имаме възможността да работим като договорни партньори с НЗОК. Всякакви неща, които смятаме, че са неуредици, през следващата година биха могли да бъдат коригирани със съвместни указания. Ако обаче Българският лекарски съюз не беше сред подписалите договора, нямаше как да участва в тези съвместни указания. Вече бяхме свидетели как Надзорния съвет на Касата сам взима решения и сам налага правилата. В този смисъл със сигурност е добре, че подписахме Анекса. Не на последно място - нещата, които успяхме да договорим не са малко. Имаме повече средства изобщо в системата, имаме и повече предвидени обеми медицински дейности. За съжаление предстоящата година ще е годината на обемите, а не на цените. Надяваме се за 2020 г., след като поработим по структурата на клиничните пътеки, да договорим едно значително увеличение на цените за дейност.
Успяхте ли да се договорите с министерството и НЗОК за по-добри условия за клиничните пътеки, които тревожеха лекарите?
За времето от Събора досега беше прието възражението за пътеките за лъчелечение. Те си остават на същата цена, като ще бъдат наблюдавани в първото тримесечие, за да се види как вървят обемите. Ако отново има тенденция за преразход, тогава вече ще говорим за намаляване на цени. По същия начин стои въпроса и с двете пътеки за физиотерапия, които бяха намалени с 30 лв. Единствено не постигнахме съгласие за неврологичната пътека. Надявам се след първото тримесечие да можем да я коригираме. Не на последно място - записахме в Анекса това, което гласува Събора в частта за болнична помощ - когато има неусвоени средства до 30 септември, да могат да бъдат използвани за дължими плащания за минал период.
Т.е. така вече се гарантира, че неразплатената надлимитна дейност ще бъде изплатена?
За първи път това е записано в официален документ. Ние продължаваме да твърдим, че Касата трябва да се разплаща навреме, защото след това се налага да се плащат и лихви. Ясно е, че с времето сумите стават повече, а не по-малко.
Кои са приоритетите на БЛС през слез следващата година?
В първите шест месеца на годината имаме изключително много работа за вършене. Най-важното е да изработим правилата за добра медицинска практика и да ги предложим на министъра за утвърждаване. Едновременно с това от март месец ще трябва да започнем преговори по новия НРД. С публикуването на бюджетната прогноза имаме задължението да започнем да структурираме нови цени на пътеките. Ще има доста работа, но пък и времето е достатъчно.
Имате ли яснота как трябва да бъде остойностен лекарският труд?
За съжаление, все още няма яснота как бихме въвели остойностяване само на лекарския труд. Това означава да има остойностяване и на сестринския труд. Въпрос е на изчисления и разговори. Смятам, че трябва да се направи по-добра структура на съществуващите клинични пътеки, защото в по-голямата си част те са дисбалансирани. Смятам, че трябва да се съсредоточим върху остойностяването на отделните диагнози. Трудно бихме направили за една година остойностяване на лекарския труд, който да бъде вкаран като задължителен компонент в клиничната пътека. Най-малкото, защото в различните специалности има различно заплащане, и в момента ножицата е много голяма. Когато започнем да работим с колегите по дружества, разчитам те също да дадат своето мнение дали сме готови да имаме финансиране за заплати и отделно - финансиране за дейност. Това са въпроси, чието решение би променило изцяло начина, по който се работи.
Смятате ли, че е нужна генерална промяна на здравноосигурителния модел?
Смятам, че можем да оптимизираме модела, който съществува в момента. Не е нужно да го разрушаваме напълно.
Снимка: Надежда Ненова
Здравноосигурителната каса е добре смазана машина за унижение на достойнството и съсипване на здравето на хората. Същите, с чиито пари тази каса съществува. Тя до такава степен е проникната от цинизъм, безхаберие и чиновническа арогантност, че дори портиерът се държи като гаулайтер. Служителките, които контактуват с пациентите, са едни - подписвам се под това - от най-невъзпитаните, груби, мрачни и прости същества, които може да срещнете. Вече сънувам като кошмар обеления лак на ноктите им, стърчащите на фъндъци коси в тупирани прически и торбичките със салам, мляко и домати, с които дефилират пред чакащите ги часове наред болни. Знаете ли какво представлява чакалнята на Районната здравноосигурителна каса на София-град - нещо като преддверие на морга, ако се съди по осветлението и запуснатостта. Плюс няколко натъпкани до стените пейки, където с виновен вид се свиват 50-60 хронично болни. Знаете ли какво представлява информационната им система - един странен мръсен апарат за номерца. Знаете ли колко брошури, информационни табла, инструкции и прочее полезна информация за пациентите има в наличност в тази чакалня - николко, нищо, ниенте! Тази каса съществува в собствена паралелна дебилно-бюрократична реалност, която диктува на всеки шест месеца някакво нововъдение - лист, код, изискване, класификация, майна-си-райна, каквото ще да е, само да могат да те върнат да си оправяш документите, за да се мъчиш, да си губиш времето, да се поболяваш и да се чувстваш нищожен и жалък. Понеже знам това, на всеки шест месеца, когато трябва да си подновявам протокола, поглеждам на сайта на касата - дали пък няма да пише какво ново трябва да донеса, нещо, с което да ме изненадат - и мен, и лекаря ми, някакъв образец, обяснение, улеснение. Не, актуална информация никаква. А и това, което е написано, е дело на някой с тежки комуникационни проблеми. И разбира се, днес ме върнаха отново. След два часа чакане. Заради липса на една цифра от едно число, което даже не е от новия код на новия ми протокол, който код е правилно изписан, съгласно новите инструкции. Тази липсваща цифра е на края на иначе точно изписаната класификация на диагнозата ми. И проблемът бил голям, защото тази точно цифра, видите ли, обяснява в кой точно квадрант на гърдата ми е бил туморът, който е махнат преди близо две години?! Разбира се, тази цифра няма никакво отношение към лекарството и лечението ми, сега и завинаги. Със сигурност няма и разумна причина, която да обясни защо изведнъж тази цифра трябва да се изписва. Даже няма графа, кутийка, квадратче за нея... Всичко е символика - триумф на мракобесната държава над винаги грешния и осъден да греши в документацията гражданин пациент! Не мога да ви опиша какво облекчение се разля върху физиономията на служителката, когато с нотка на садизъм ми каза: "Ми не може, госпожа, ще се върнете при онколога си." Попитах я знае ли, че пред кабинета на всеки един онколог в България във всеки един момент чакат поне 50 души. Отговорът: "Айде сега, не ми обяснявайте, че знаете ли аз какво мога да кажа?!" Попитах я само дали знае какво е да се лекуваш от рак на гърдата, като пожелах да не научи. Тръгнах си, почувствах се отново унизена и смачкана, въпреки че се бях заклела да не се чувствам така, поревах си... За пореден път се убедих, че тази държава не е за хора. Стиснах зъби. Казах си, че все някога ще има справедливост. Проверих си липсващата цифра - оказа се 4. И утре пак отначало. Коментарът е публикуван във вестник "Труд" през 2014г. Албена Ивайлова почина на 21 ноември 2018г.
Ванчо е комунистическо протеже. От него работа не чакай, той е сложен там да слуша и изпълнява.Нито ще свърши нещо, нито ще промени нещо. Само бодряшки приказки, като на партийно събрание.
Кво искате от тоя головодник, който искаше да става шеф на здравната партийна клоака?
Пълни идиотщини!Какво ще промени остойностяването,ако заплатата ти е 700 лева?Ако пък лекарите взимат по 7000 ,какво значение имат цените на диагнозите?! Вижте как е в Европа бе,стига копиране на американския модел,няма ресурс за него!
Ванка, Ванка, идва време за новогодишна трапеза. Хапни, пийни и спри да говориш небивалици.
Егати смахнатата логика на Незаобиколимия Пън (индианското му име) . Все едно да подпишеш договор за кредит или ипотека с идиотдското убжеждение, че след това ти ще диктуваш лихвите по кредита. Същата работа и с този НРД