УС на БЛС представи отчета за мандата 2021-2024

Отчет за извършената дейност в мандат 2021-2024 представи Управителния съвет на БЛС. Докладът е публикуван на сайта на съсловната организация, но ще бъде представен и на предстоящия 77-и редовен отчетно-изборен събор на Лекарски съюз, който ще се проведе на 28 септември в Пловдив.

В отчета си ръководството на съсловната организация припомня тежкия конфликт с ръководството на НЗОК и вероятността преговорите за НРД да се провалят в края на 2021 г. „След нелека борба, в крайна сметка исканията на БЛС бяха изпълнени. Средствата, които бяха гласувани от Народното събрание в Бюджета на НЗОК за 2021 г. по отделните направления бяха изплатени на всеки участник без да се позволи прехвърлянето им в следващата година. Проблемите с ръководството на НЗОК обаче продължиха и в началото на 2022 година, когато в БЛС бяха получени серия от сигнали от болници от цялата страна за намаляване на размера на определените им месечни стойности. БЛС настоя категорично Надзорният съвет и НЗОК да преразгледат спешно правилата за определянето им (гласувани на 16.12. 2021)“, пише в доклада.

От ръководството подчертават, че по време на преговорите за бюджета на НЗОК за 2022 г. през февруари 2022 БЛС е поставил ясно своите искания и реагира остро на предложението за 2,2 млн. хоспитализации. „Съсловната организация ясно заяви, че увеличението на цените за болнична помощ трябва да е минимум 25%. Договорено беше: 30% средно увеличение на цените на дейностите в ПИМП и СИМП, които влязоха в сила със задна дата от 01.01.2022 г. В ПИМП ръстът на цените беше средно 30%. Съществено беше увеличението, както на профилактични прегледи, така и за диспансерно наблюдение на хронично болни пациенти. Повишени бяха и цените за капитационни плащания при ОПЛ. 31% средно беше постигнатото повишение на цените на дейностите СИМП, включващи първични и вторични прегледи, медицинска експертиза, профилактични прегледи, диспансерно наблюдение на хронично болни пациенти, прегледи по майчино и детско здравеопазване. В МДД - увеличаване на обемите на изследванията. По отношение на Болнична помощ Български лекарски съюз постигна поставената цел от средно увеличение на цените за дейности в размер на 25%. Новите цени влязоха в сила от 01.05.2022 г. На 24-ти август 2022 година беше подписан вторият за годината Анекс към НРД 2020- 2022 за медицински дейности. Лечебните заведения получиха правото да сключат договор с Касата за брой интензивни легла, с каквито са работили по време на COVID вълните. Увеличиха се цените на КП за лечение в интензивно отделение на пациенти с COVID-19, както цените на детските кардиохирургични пътеки. Общопрактикуващите лекари получиха правото на заплащане за ваксиниране срещу COVID на здравноосигурени извън пациентската им листа. С Анекса влязоха и промените в Наредба 8 за профилактичните прегледи и диспансеризацията“, казват от съсловната организация.

В отчета се припомня и напрежението между лекарите и Здравната каса от октомври 2022 г., след което се наложи намесата на МЗ, за да бъде подписан Анекс към НРД 2020- 2022 г. Цените на всички дейности за болнична помощ получиха увеличение от 8%, а за МДД 18% със задна дата от 1 септември, което се запази и през 2023 г. В Анекса беше разписано още, че след приемането на нов бюджет и след като бъдат договорени новите цени за ПИМП и СИМП, то те задължително ще влязат в сила със задна дата от 01.01.2023 г. БЛС и НЗОК подписаха и Методиката, предложена от Съсловната организация за разпределението на неусвоените средства от бюджетите за медицински дейности (ПИМП, МДД, БМП) за 2022 г. Припомня се искането за оставките на управителя на НЗОК - проф. Петко Салчев и на председателя на Надзорния съвет на Касата – д-р Александър Златанов. „Заради опитите за бламиране, имитиране и саботиране на преговорния процес, както и закононарушения от страна на НЗОК бяха информирани по време на срещи парламентарните групи на ПП, ГЕРБ-СДС, ДБ и Български възход. Парламентарната здравна комисия изслуша д-р Иван Маджаров на извънредно заседание, на което беше поканено ръководството на НЗОК, присъстваха и останалите съсловни организации. Въпреки подписаната Методика и Анекс БЛС не отстъпи от искането си за оставките на проф. Салчев и д-р Златанов и реагира остро на изпратеното предложение на НЗОК за НРД 2023 - 2025 – като го определи като опит за унижение на лекарите без аргументи“, пишат от БЛС и подчертават, че аргументите на организацията са взети под внимание и безпрецедентно подкрепени всички парламентарни групи, за да се стигне до предсрочното прекратяване на  мандата на проф. Петко Салчев. От БЛС заявяват още, че работата с новото ръководство на НЗОК се е върнала към нормалността, издадени са редица съвместни указания и е започнала работата по НРД 2023-2025г., финализиран на 1 септември 2023 г.

Като безспорно постижение по време на мандата на ръководството на Съюза е отбелязан Дома на лекаря. „Малко преди 122-рата годишнина от основаването на Лекарския съюз БЛС приключи сделката по придобиването на новата сграда. В началото на месец февруари 2023 г. централния офис на БЛС се премести ул. „Доспат“2. На 26 април с тържествен водосвет беше официално открита новата сграда на Български лекарски съюз. Така след дълги проучвания и не малко положени усилия БЛС и неговите над 33 000 лекари вече имат собствен дом“, пише в доклада.

Друга важна тема, която беше поставена във фокуса на ръководството на БЛС, беше темата за възнагражденията на лекарите и остойностяването на труда им.

„През 2022 г. Български лекарски съюз представи модел за мотивационно възнаграждение на лекарския персонал в болничната помощ. Моделът беше разработен от Съвета по икономически и публични политики, който е изследователска и консултантска мрежа към Института по икономика и политики с автори са: д-р Йосиф Йосифов, д.м., Кузман Илиев, д-р Владимир Сиркаров, Никола Филипов и Михаил Кръстев. Моделът беше предоставен на МЗ за по-нататъшни действия. За съжаление, до края на мандата, МЗ не предприе действие да доразвие и приложи моделът. Български лекарски съюз поръча и първото у нас и в Европа проучване за Икономическия принос на лечебните заведения в България, поръчано от БЛС и осъществено от IQVIA. Проучването имаше за цел да покаже макроикономическия отпечатък на българските лекари и медицински специалисти, лечебни заведения от извънболничната и болнична помощ чрез измерване на приноса им към националната икономика. То недвусмислено показа, че здравният сектор е сред топ 5 на работодателите в България. Дейностите на лекарските практики, болниците и други лечебни заведения подпомагат и създаването на около 460 000 работни места в други сектори на българската икономика. Като работодатели, лечебните заведения изплащат в заплати близо 2,8 млрд. лв. на над 106 хиляди работещи в здравната система. Лечебните заведения плащат около 80 млн. лв. корпоративни данъци и приблизително 890 млн. лв. осигурителни вноски. Освен това разходите за услуги, предоставяни от лекарски практики, болници и други лечебни заведения увеличават общия доход на домакинствата в икономиката с около 3.8 млрд. лв.“, казват от съсловната организация.

В отчета се припомня и кампанията за ограничаване на агресията срещу медиците #ПребориГнева и „Героите в бяло“.

Припомняме, че председател на БЛС в мандат 2021-2024 д-р Иван Маджаров, зам.-председатели д-р Николай Брънзалов и проф. д-р Христо Шивачев, а главен секретар д-р Валентин Пеев. В състава на УС на БЛС като негови членове са д-р Ваня Добрева, д-р Николай Колев, д-р Гергана Николова, д-р Валери Веселинов, д-р Росен Айков, доц. Стоян Сопотенски, д-р Йордан Гечев, д-р Иво Парунов, д-р Жанина Калинкова, проф. д-р Милена Станева, проф. д-р Огнян Хаджийски. Начело на Контролната комисия е доц. д-р Методи Кунчев, а Централната комисия по професионална етика се оглавява от проф. д-р Мая Аргирова.

Целия отчет на БЛС вижте тук.