Управляващите ще търсят начини за намаляване доплащането на лекарства

Проблемът с високото доплащане на лекарства у нас ще бъде обсъден в парламентарната здравна комисия в следващите седмици. Това стана ясно от думите на проф. Асена Сербезова пред депутатите от комисията днес.

Министърът посочи, че българският пациент, заедно с пациентите от още 2-3 държави, доплаща най-много за лекарства, а и за други медицински услуги. Тя информира, че това е установено и от Световната здравна организация, която е изготвила доклад по отношение на финансовата достъпност до лечение и в частност до лекарствени продукти.

„Докладът на СЗО е „Могат ли хората да си позволят да плащат за здравни услуги“, като се счита, че за около 20% от населението тези разходи са тревожни и когато това е свързано с отказ от лечение, за да не се реализира по-високо доплащане, се компрометира превенция и профилактика, качествено лечение и т. н.“, коментира проф. Сербезова.

По думите ѝ действащата нормативна уредба, касаеща ценообразуването и реимбурсирането на лекарствени продукти, обхваща законодателство в ЕС, което години наред се е фокусирало върху намаляване на цената, но не и върху контрол на разходите, което довежда до това, че понякога в някои групи лекарства това доплащане се увеличава. „Въведени са мерки за осигурен достъп до лекарствени продукти, външното ценово рефериране, но тези механизъм трябва много внимателно да се обсъди“, отбеляза министърът.

Тя посочи и друг фактор за големия процент доплащане за лекарства у нас: „В България се прилага едно вътрешно ценово рефериране, каквато е практиката в голяма част от държавите, членки на ЕС. Много често доплащането се дължи на практики на предписване, тъй като лекарите безспорно са авторитети в очите на пациентите и когато бъде предписан продукт по търговско наименование, пациентът не задава въпроси колко би доплатил, а това го установява в аптеката, където пък колегите, ако сменят лекарствения продукт, ще бъдат глобени. Така че липсата на генерично предписване също е част от това високо доплащане“, подчерта проф. Сербезова.

Министърът изтъкна още, че по данни на НЗОК в различни групи от едно INN се оказва, че за някои групи лекарства с повече продажби и повече употреба са лекарства с по-висока стойност, т.е. пациентите доплащат. „Значително доплащане се наблюдава в групи лекарства за сърдечносъдови заболявания, там реимбурсирането е едва 25% - може да се обсъди нужно ли е да има такова ниво на реимбурсиране – 25%, тъй като тези продукти се изписват и отпускат на голям брой пациенти и то за социално значими заболявания“, допълни тя.

Здравният министър информира, че според препоръките на СЗО цялото население, обхванато от НЗОК, трябва да има равен достъп и не трябва да има толкова висок процент доплащане. Освен това правителството следва да разгледа колко струва санкционирането за неплатени вноски на здравноосигурени лица за ограничения достъп до здравни грижи, да се укрепи политиката на доплащане чрез въвеждане на изключения за по-бедни домакинства и хронично болни, както и годишен таван за всички доплащания, основаващ се на доходите. Друга препоръка е да се подобри методът за реимбурсиране на лекарства в извънболничната помощ и да се увеличат плащанията от държавния бюджет към НЗОК през следващите години, съобщи още проф. Сербезова.