!
Неделя, 19 Май 2024
16
февр
7
 

Ускоряване на дигитализацията в здравния сектор поискаха неправителствени организации

Сряда, 16 Февруари 2022 | 14:55:53
7

Защо в държавата все още няма дигитализация на здравеопазването и работеща единна здравноинформационна система, която да централизира данните в сектора и да позволява разработването на различни сечения и анализ върху тях, с цел предвидима, контролирана

Защо в държавата все още няма дигитализация на здравеопазването и работеща единна здравноинформационна система, която да централизира данните в сектора и да позволява разработването на различни сечения и анализ върху тях, с цел предвидима, контролирана и ефективна здравна среда за пациентите, медицинските специалисти и отговорните за сектора институции?

Този въпрос поставят организации от неправителствения здравен сектор в писмо, адресирано до трима министри – на здравеопазването, на финансите и на електронното управление, както и до здравната комисия в парламента.

Отвореното писмо е подписано от „Индекс на болниците“, БЛС, БФС, БГФармА, ARPharM, Националната пациентска организация и Българският клъстер за дигитални решени и иновации в здравеопазването и е с искане за спешно вземане на решения за ускоряване на дигитализационния процес в здравния сектор и създаване на работеща информационна система с интегрирани болнични системи, системите в доболничната помощ и централизирани данни.

Конкретен повод за него е случаят от преди седмица, при който „Индекс на болниците“ изнесе данни за смъртността от COVID в лечебните заведения, които ден по-късно бяха оспорени от една от болниците – „Пирогов“.

Ето и цялото писмо на организациите:

УВАЖАЕМИ ДОЦ. ТОНЕВ,

УВАЖАЕМИ Г-Н ВАСИЛЕВ,

УВАЖАЕМА ПРОФ. СЕРБЕЗОВА,

УВАЖАЕМИ Г-Н БОЖАНОВ,

През изминалите 2 години българското здравеопазване се сблъска с безпрецедентно предизвикателство. Пандемията COVID-19 по категоричен начин демонстрира, че здравната система е основен елемент на националната сигурност и липсата на ефективно управление и инвестиции в тази сфера носи тежки загуби за гражданите и икономиката на страната. В този период на здравна криза,  особено ясно изпъкна ниското ниво на дигитализация на здравния сектор и липсата на работеща единна здравноинформационна система, която да осигури достоверни епидемидемиологични данни, даващи възможност за ефективно лечение на пациентите на база активно управление на ресурсите в здравеопазването чрез използване на надеждни здравни данни за създаване на контролирана и предвидима среда и вземането на информирани решения.

Липсата на стандарти и интегрирани модели на здравните данни, води след себе си редица неблагоприятни последствия както за сектора и неговото функциониране, така и най-вече за ефективното лечение на пациентите и превенцията на заболяванията. Така например се натрупаха редица примери за разминаване в данните, с които работят здравните институции. На 7 февруари 2022 г. „Индекс на болниците“ публикува данни за броя на пациентите, които през 2021 г. са били лекувани от COVID-19 във всяко едно лечебно заведение (ЛЗ) в страната, както и за процента на смъртните случаи сред тях, настъпили вследствие на тази диагноза. Информацията бе обработена на база данните, които се попълват от ЛЗ в съответната информационна система на Министерство на здравеопазването (МЗ) и бе предоставена по официален път. На 9 февруари болница УМБАЛСМ “Н.И. Пирогов” - оспори част от данните. Според официалната статистика броят на пациентите, които са постъпили с COVID-19 в УМБАЛСМ “Н.И. Пирогов” през миналата година са били 4349, като 32.9% от тях са починали от инфекцията. От лечебното заведение обаче изпратиха официално съобщение, в което се посочват други цифри. Според информациятана УМБАЛСМ “Н.И. Пирогов” през 2021 г. в болницата са хоспитализирани 4862 пациенти с коронавирусна инфекция. Като процент на смъртността за различните периоди на годината се посочват цифрите – 17.9% и 24.09%.

Липсата на автоматизиран процес на лечение на хронично болните пациенти, както и възможността за ползване на телемедицина, мобилни манипулационни на лаборатории и доставка на лекарствени продукти по домовете за отдалечените райони и такива без обществен транспорт (междуградските линии за последните 2 години са намалели с близо 30%), принуди НЗОК да удължава протоколите за лечение, за да се избегнат излишните административни бариери, които нямат отношение към лечението и водят до струпвания на пациенти пред кабинетите и в РЗОК. Намаляването на посещенията при лекар влоши контрола на заболяванията и увеличи броя недиагностицирани или недобре лекувани пациенти (референция към писмото на БЛС), защото за 2 години държавата така и не успя да въведе ясна методология за реимбурсиране на телемедицината в страната, позволяваща дистанционни консултации и навременна дистанционна медицински грижа. Също така, процеса на лечение, диагностика и профилактика на заболяванията се затруднява крайно, поради липсата на достъп до електронен запис на пациента, указващ преминалите медицински прегледи, издадените и изпълнени рецепти/електронни предписания относно приема на лекарствата и системата остава да разчита на евентуално налични хартиени документи и/или устни описания от пациента. Както сами разбирате, нито един от гореописаните процеси за предоставяне на медицинска грижа, не може да бъде счетен за достоверен, предвид липсата на реални и сигурни данни за него.

Това не изчерпва всички въпроси, но безспорно поставя на дневен ред един основен проблем, а именно  - защо в държавата все още нямаме дигитализация на здравеопазването и работеща единна здравноинформационна система, която да централизира данните в сектора и да позволява разработването на различни сечения и анализ върху тях, с цел предвидима, контролирана и ефективна здравна среда за пациентите, медицинските специалисти и отговорните за сектора институции.

Доц. Тонев,

Г-н Василев,

Проф. Сербезова,

Г-н Божанов,

Даваме си сметка, че това е наследен проблем, за който говорим от 15 години. Съзнаваме и че сте напълно наясно за негативните последствия, до които води подобна липса, а именно:

  • Липса на стандартизирани медицински данни и интеграционни модели за реална здравна информация и създаване на предвидима и контролирана здравна среда;
  • Поставя под въпрос надеждността на официалната здравна информация и медицинските данни;
  • Уронва доверието на обществото в институциите и в медицинските специалисти;
  • Невъзможност за вземане на информирани управленски и медицински решения, касаещи контрола на заболяванията в страната и ефективното лечение на пациентите;
  • Лишава системата от възможност за контрол в реално време;
  • Възпрепятства въвеждането на нови модели за финансиране в здравеопазването, които да са обвързани с резултата от дейността и качеството на работа, а не с отчетността;
  • Възпрепятства въвеждането на системи за бенчмаркинг, които да доведат до подобряване на качеството на работа в здравеопазването;
  • Възпрепятства качеството и ефективността на лечебния процес, предвид факта, че  медицинските специалисти не разполагат с реалната здравна информация, която да им позволява да вземат информирани решения;
  • Поставя под въпрос достоверността на предоставената здравна информация от България на международно ниво;

Това са само част от негативните последствия, до които води липсата на работеща дигитална здравна система в страната. В тази връзка, бихме искали да призовем за незабавни действия от страна на отговорните власти.

 

Вярваме, че основната роля на държавата е да създаде дългосрочна и интегрирана визия за развитие на дигитализационния процес в здравния сектор. Тя следва да включва национална  здравна инфраструктура и архитектура, където да бъдат заложени стандартите за медицински данни и обмена на здравна информация, като основен инструмент за ефективно решаване на медицински предизвикателства.

Всички организации приветстваме действията, които Министерство на здравеопазването е предприело за изясняване на официалната информация от COVID-19 и ви уверяваме, че в лицето на долуподписаните сдружения ще получите пълна подкрепа за реализирането на работеща и пълноценна дигитална здравна система. Тя следва да интегрира автоматизирани модели на отчетност и управление, въвеждането на електронен обмен на данни и документи, въвеждането на електронни протоколи, интегрирането на електронната рецепта и направление в електронен здравен запис, създаването на публични регистри с анонимизирана информация на пациенти в доболничната и болнична помощ както и рамката за стандарти и архитектура на здравните данни. По този начин ще имаме възможността да осигурим предвидима, прозрачна и устойчива среда в здравната система. Считаме, че само по този път – на прозрачност, контрол, ефективност и реални, стандартизирани данни и с ефективна колаборация между заинтересованите страни, можем да променим и подобрим българското здравеопазване и да поставим пациента в центъра на здравната система.

Вярваме, че организацията на ефективна комуникация със заинтересованите страни ще бъде предприета възможно най-скоро, за да можем пълноценно да подкрепим държавата в предприетите от нея усилия в нелекото начинание. Готови сме да обсъдим предложения, които в краткосрочен план биха могли да ускорят процеса на дигитализация и изсветляване на информацията.



Коментари по темата

Правила на форума за коментари
q2f6

БЛС-Въоръжено Крило 17.02.2022 08:58:28

Каква ирония Пирогов ще получи нисък вenchmarking защото там отиват най-тежките и NEARтерминaлни случаи и утре галфоните ще я посочат като болницата с най-висока смъртност съответно неблагонадеждна. Знаете те ли какво ще получите ? - че Пирогов ще почне да връща такива пациенти за да не и падне рейтинга ,който глупави организации искат за оценка на болниците. Няма как да имате реална оценка на здравните заведения докато финансирането на сектора не отиде на нива Австрийското здравеопазване тоест 94 МИЛИАРДА ЛЕВА годишно СПРЯМО ДНЕШНИТЕ 6 МИЛИАРДА ЛЕВА(СЪМНИТЕЛНО И ТОВА) в кочинката. Дигитализацията не лекува пациенти ,тя е само инструмент, а още по-лошо за вас като я използвате за продължаващо демонизиране на лекарите ,а не на гнусната политическа класа държаща си Семашко, за да е евтино на ватниците консуматори

Гост 16.02.2022 22:29:48

Много необичайна комбинация от хора са се подписали и се носи смрад

Гост 17.02.2022 07:04:15

Много обичайна е даже, всички от селския мегдан с неизвестни постижения освен огряти от медийните прожектори.

много компетентен 16.02.2022 17:33:55

България е единствената страна в ЕС вкоято няма наредба за единна медицинска документация

Гост 16.02.2022 16:26:18

Що така срещу тези корифеи на ИТ обслужването. Информационно са най-добрите. Точка.

Гост 16.02.2022 14:59:10

Не разбрахте ли, че Информационно обслужване ще прави всичко и за вас място няма

наблюдател 16.02.2022 15:37:15

да го прави, ама не го


Всичко за коронавируса
Още новини
Над 300 души прегледаха безплатно сърцето си за два дни в УМБАЛ „Св. Георги“ – Пловдив
18.05.2024 11:45:28

Над 300 души прегледаха безплатно сърцето си за два дни в УМБАЛ „Св. Георги“ – Пловдив

При огромен интерес преминаха безплатните прегледи на сърцето, организирани от УМБАЛ “Свети ...

САЩ: Предлагат нов подход за диагностика на HPV в първичната помощ
18.05.2024 10:59:29

САЩ: Предлагат нов подход за диагностика на HPV в първичната помощ

Администрацията по храните и лекарствата на САЩ (FDA) одобри два теста за самостоятелна употреба ...




Актуална тема
Методиката за плащане на онколекарствата обещава нови болнични дългове и влошено лечение на пациентите
29.09.2023 13:59:52 Владимир Попов

Методиката за плащане на онколекарствата обещава нови болнични дългове и влошено лечение на пациентите

Решение на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса от 25 септември отново разбун ...

Фалшивите реклами - търсим ли решение или се възхищаваме от проблема?
14.03.2023 14:59:29 Невена Попова

Фалшивите реклами - търсим ли решение или се възхищаваме от проблема?

Запознайте се: той е проф. Страхил Вачев, „знаменит български кардиолог“. Пенсионирал ...

Защо НРД 2023 стана
24.11.2022 15:15:08 Надежда Ненова

Защо НРД 2023 стана "ябълка на раздора"

Проектът за НРД 2023-2025, изпратен от НЗОК на БЛС, отново предизвика напрежение между договорнит ...

Без увеличение на цените на пътеките болници ще са на ръба на оцеляването
15.02.2022 13:19:48 Владимир Попов

Без увеличение на цените на пътеките болници ще са на ръба на оцеляването

С над 600 млн. лв. е увеличен бюджетът на Националната здравноосигурителна каса за 2022 година в ...