Общият принос, който фармацевтичната индустрия е осигурила за 2021 г. за българската икономика, се изчислява приблизително на 2,8 млрд. лева или 2,2% от брутния вътрешен продукт на страната, което е в съответствие със средното ниво за Европа. Тези и други данни за сектора бяха представени на експертна среща „Икономически и стратегически принос на фармацевтичния сектор в България“ в доклад от изпълнителния директор на IQVIA за Централна и Източна Европа Лука Чичов. Форумът събра здравни експерти, представители на фармацевтичната индустрия, депутати от 49-то Народно събрание, председатели на съсловни организации, търговските камари в България и други.
Срещата бе организирана от представителните организации на фармацевтичната индустрия в България – Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България (ARPharM), Българска генерична фармацевтична асоциация (БГФармА) и Българска асоциация на търговците на едро с лекарства (БАТЕЛ), с подкрепата на Конфедерация на работодателите и индустриалците в България (КРИБ), и в партньорство с Американска търговска камара в България.
За 2021 г. общият икономически принос на фарминдустрията е изчислен на база няколко показателя – стойността на трудовите възнаграждения в сектора (почти 1,1 млрд. лева), предоставените отстъпки към НЗОК и данъци (914 млн. лева), стойността на произведената в България продукция от компаниите (426 млн. лева), инвестициите в клинични изпитвания (178 млн. лева), стойността на спестените разходи чрез въвеждането на генерични медикаменти (113 млн. лева), както и добавената стойност под формата на реализираните обучителни кампании за пациенти, лекари и други експерти в областта (38 млн. лева).
За 2022 г. директният принос на фармацевтичния сектор към държавния бюджет също се изчислява на над 1 млрд. лева.
При цени на производител, които са сред най-ниските в Европа, фармацевтичните компании са предоставили на НЗОК 409 млн. лв. допълнителни отстъпки и компенсации, което се равнява на 27.6% от бюджета на касата за медикаменти.
През 2021 г. фармацевтичният сектор е изплатил възнаграждения за над 1 млрд. лв., от които 384 млн. лв. са постъпили в държавния бюджет под формата на данъци и осигуровки. Почти 28 000 души са пряко заетите лица във фармацевтичния сектор в България и това създава индуцирани ефекти върху други почти 16 000 души, като заплатите са 1,8 пъти по-високи от средните за страната.
В доклада е отразен и приносът на фармацевтичното производство в България като ключов за поддържането на устойчиви доставки на лекарства. Произведената от българските производители продукция през 2021 г. е 426 млн. лв. или 1,2% от общото производство в страната (над 10 млрд. таблетки и капсули и над 164 млн. течни лекарствени форми). Същевременно, значителна роля и принос тук имат и търговците на едро, които отпускат финансови кредити на своите аптеки и болнични клиенти на обща стойност над половин милиард лева, с времева стойност на парите от почти 7 млн. лв.
Важен елемент от доклада е анализът за приноса на
генеричните и биоподобните лекарствени продукти, спестили над 207 млн. лв. на пациентите и държавата през 2022 г.,
което от своя страна освобождава ресурс за навлизането на безалтернативни терапии за непосрещнати пациентски нужди.
През последните години България се е превърнала в регионален център за клинични изпитвания и заема 4-то място в Европа на глава от населението, отчитат още експертите.
Това се дължи на добрата регулаторна среда, инфраструктурата, набирането на пациенти и ефективността на разходите, а пазарът се оценява на приблизително 178 млн. лева към 2021 г. Налице е обаче липса на дигитализация в системата, което поставя този пазар пред сериозни предизвикателства по отношение реализиране на неговия потенциал.
Не на последно място е приносът на фармацевтичния сектор в предоставянето на допълнителни услуги и грижи към потребителите на здравната система. През 2021 г. секторът е похарчил 38 млн. лв. за професионални и образователни кампании за обучение и осведомяване, в това число на експерти, пациенти и лекари, както и други 3 млн. лв. за програми за подкрепа чрез осигуряване на достъп до високоспециализирана диагностика за онкологични заболявания.
Докладът очертава
значителната роля, която фармацевтичният сектор има за българската икономика и здравеопазване,
и прави няколко препоръки с оглед устойчивото му развитие: да бъде припознат стратегическият принос, който секторът има за българската икономика и за бюджета като цяло, и да бъде поставен като приоритетен. Друга важна препоръка е привличането на инвестиции за производство, развойна дейност и клинични проучвания, като същевременно се намали финансовата и данъчната тежест върху тях. Експертите смятат, че е важно осигуряването на устойчив бюджет на НЗОК и приемлив размер на отстъпките, което ще създаде благоприятна среда за инвестиции в сектора. Според авторите на доклада е важно още да бъде улеснен достъпът до иновативни лечения чрез опростяване на административния процес, както и да бъде опростена административната тежест при въвеждането на генерични лекарства. Сред възможните мерки те предлагат и преоценка на ДДС на лекарствата.
