Българският съюз на лекарските асистенти и фелдшерите (БСЛАФ) предлага в рамките на обсъждането на Законопроекта за бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за 2026 г. и съпътстващите законодателни промени в бюджета ѝ да бъде създаден самостоятелен финансов механизъм за закупуване на медицински дейности от индивидуалните практики за здравни грижи, организирани и осъществявани от лекарски асистенти в рамките на нормативно признатите професионални компетентности на професията, в определен обхват на медицинските дейности, условия и ред за сключване на договори, критерии за качество, механизми за контрол и отчетност и правила за финансиране. Това становище изрази председателят на Управителния съвет на БСЛАФ Александър Александров по време на заседанието на Комисията по здравеопазване на Народното събрание, провело се на 8 юли.
БСЛАФ споделя виждането, че инвестицията в разширяване на достъпа до първична извънболнична медицинска помощ следва да се разглежда като мярка за повишаване на ефективността на публичните разходи, а не като допълнително бюджетно натоварване. Чрез включването на индивидуалните практики на лекарските асистенти като изпълнители на медицинска помощ по договор с НЗОК ще се увеличи капацитетът на първичната извънболнична медицинска помощ, особено в малките населени места, отдалечените и труднодостъпните райони и районите с недостиг на лекари, смятат от организацията.
Годишният доклад за състоянието на здравето на гражданите в Република България за 2024 г., Националната здравна стратегия 2030 и други официални стратегически документи показват данни за негативни, устойчиви тенденции, които изискват промяна в организацията и финансирането на първичната извънболнична медицинска помощ, а именно: трайно неравномерно териториално разпределение на медицинските специалисти; ограничен достъп до първична медицинска помощ в редица малки и отдалечени населени места; застаряване на населението и увеличаване на броя на пациентите с хронични заболявания; повишено натоварване на центровете за спешна медицинска помощ и болничните структури със случаи, които могат да бъдат овладени в извънболнични условия; необходимост от по-ефективно използване на наличния човешки ресурс в здравната система.
Изброените фактори поставят под риск изпълнението на основните цели на здравната политика, свързани с равнопоставения достъп до медицинска помощ, подобряване на здравните показатели и устойчивото управление на публичните средства, отбелязват от БСЛАФ. Международният опит показва, че системите с добре развита първична медицинска помощ постигат по-добри здравни резултати, по-нисък брой предотвратими хоспитализации и по-ефективно използване на ресурсите на болничната и спешната помощ, подчертават от там.
„В условия на колабираща здравна система, БСЛАФ счита, че спешно трябва да се възстанови пълноценното ползване на възможностите, предлагани от професията „Лекарски асистент“ („Фелдшер“) и припомня, че в недалечното минало именно фелдшерите (чиито наследници днес са лекарските асистенти) бяха гръбнакът на първичната медицинска помощ в малките и отдалечени населени места. Те оказваха първична медицинска помощ, извършваха домашни прегледи, поставяха диагнози и заместваха липсващите лекари, с което осигуряваха достъп до медицинска помощ на цялото население в отдалечените райони“, казват още от там.
Цялото становище на организацията вижте тук.
