Провеждането на консултиране преди и след изследването за ХИВ е напълно изоставено, а практиките по съобщаване и потвърждаване на положителния ХИВ резултат са разнородни. Липсва и насочване към програми за психосоциална подкрепа на хората с положителен резултат. Това сочат обобщени данни от изследване на сдружение „Жажда за живот“.
Тревожни тенденции по отношение на достъпа и качеството на възможностите за изследване за ХИВ в страната, както и на възможностите за последваща психосоциална подкрепа за хората, носители на вируса, показва изследване на случаи в малки населени места, осъществено от изследователи на сливенското сдружение „Жажда за живот“, член на Националната пациентска организация.
Във все повече градове на страната практически няма възможност за безплатно и анонимно тестване за ХИВ поради липса на държавно финансиране, алармират от сдружението. По техни данни това се отнася вече и за областни центрове, като Благоевград, Видин, Шумен, Кърджали. Широко използваната опция за изследване при необходимост е търсенето на такава услуга в частни лаборатории.
Този факт доказва, че дългогодишно полаганите усилия на Националната програма за превенция и контрол на ХИВ за разкриване на КАБКИС, обучение на персонал и осигуряване на широк достъп до безплатно и анонимно изследване за ХИВ са останали в историята, посочват от "Жажда за живот“. Според тях това поставя особено сериозни въпроси относно достъпа до изследване и консултиране за най-уязвимите общности, като например ромската.
Изследването за ХИВ в частни лаборатории поставя две сериозни бариери пред хората: цена и липса на анонимност, подчертават от сдружението.
Възможността за анонимно изследване за ХИВ, макар и изрично уредена в Наредба 47 на МЗ, на практика е недостъпна. Цената на ХИВ изследването в частна лаборатория варира от 7 до 20 лв., като в повечето случаи е около 15 лв. Въпреки че като цяло цената е достъпна за българския стандарт, за най-уязвимите представители на ромската общност например, липсата на безплатни възможности е бариера пред достъпа, особено за регулярно изследване.
Провеждането на консултиране преди и след изследването за ХИВ е напълно изоставено, а практиките по съобщаване и потвърждаване на положителния ХИВ резултат са разнородни. Липсва и насочване към програми за психосоциална подкрепа на хората с положителен резултат. Това сочат обобщени данни от изследване на сдружение „Жажда за живот“
Дори по-притеснителна от финансовите бариери е липсата на дейности за адекватно консултиране, психосоциална подкрепа и навигиране в здравната система, категорични са от организацията. Според тях това е особено тревожно при една диагноза като ХИВ, която е съпроводена със сериозна обществена стигма, ограничаваща съществено възможностите за разговор и консултиране, посочват още от организацията.
И програмата по СПИН отиде в историята, както много други програми.
"Продължаваме НапреТ!!"