!
Сряда, 24 Април 2024
21
март
1
 

Христофор Иванов: Нужен е механизъм за внос на лекарствата за амбулаторно лечение като този за болнична помощ

Вторник, 21 Март 2023 | 15:10:45 Надежда Ненова
1

Отворените модели на доставка на лекарства, които се прилагат и развиват в Европейския съюз, са пътят, по който България може да търси решения за улеснен достъп до лекарствени продукти с разрешение за употреба в Европейския съюз. Това заявиха от Бъ

Отворените модели на доставка на лекарства, които се прилагат и развиват в Европейския съюз, са пътят, по който България може да търси решения за улеснен достъп до лекарствени продукти с разрешение за употреба в Европейския съюз. Това заявиха от Българската асоциация за развитие на паралелната търговия с лекарства (БАРПТЛ) по време на семинар, озаглавен „Улесняване на достъпа до лекарства - европейският начин“. Пред Zdrave.net представителят на УС на БАРПТЛ Христофор Иванов разясни предложението на асоциацията, както и причината да се настоява за промени в Наредба 4, с които да се дава възможност на магистър-фармацевти при отпускането на предписани лекарствени продукти, реимбурсирани от НЗОК, да избират релевантния НЗОК-код за еднаквия продукт от първовносител или паралелен внос според наличността в аптеката.

Г-н Иванов, от БАРПТЛ настоявате магистър-фармацевти при отпускането на предписани лекарствени продукти, реимбурсирани от НЗОК, да избират релевантния НЗОК-код за еднаквия продукт от първовносител или паралелен внос според наличността в аптеката. Какво означава това?

Ще започна малко по-отдалече. В България притежателите на разрешение за употреба, т.нар. вносители, са два вида. В единия случай те са представители на производителя – първоносители. Това са компаниите, които за първи път са регистрирали на пазара един продукт. Когато първовносителят регистрира продукта, от тези, които се реимбуирсат от НЗОК, получава задължително код за него. При паралелната дистрибуция ние се явяваме втори вносител на същия продукт. Това може да го направи всяка компания, след като получи съответното разрешение от ИАЛ. По същия начин и вторите вносители трябва да получим код от НЗОК. Кодът служи на Здравната каса за идентификация на продажбите на лекарствени продукти, за да може при превишение на бюджетите да бъдат върнати средствата по Механизма за отстъпки. Този код, независимо кой код е изписан – дали на първоносителя или на паралелния внос, се вписва в рецептата на пациента от лекуващия лекар. И си представете, че аптеката работи само с продукти на първоносителя. По смисъла на законите, които бяха дописани така, че това съвсем да стане задължително, фармацевтът няма право да отпусне този лекарствен продукт, ако кодът се разминава. Независимо че всичко друго е едно и също.

И само заради такива изкуствени бариери пациентът няма да получи лекарството си или пък аптеката ще бъде глобена заради разминаването в кодовете. Миналата година имаше такива случаи с Ноотропил.

На глобени аптеки?

Да. Преди редът беше уреден така – когато се отпуска един продукт по Здравна каса, той трябва да има същото търговско наименование, същата по размер опаковка, същата концентрация и форма на лекарството.  През 2021 година в една разпоредба на Касата обаче добавиха в скоби: „и да има същия код по НЗОК“. Единственото, което фармацевтите нарушават, ако отпускат продукт с различен код, е търговският интерес на компанията и по никакъв начин не засяга интересите и достъпа до лекарства на пациентите, а това мисля, че трябва да е водещото. Нашето предложение е, когато наличната стока на магистър-фармацевта не съответства на изписаното от лекаря, когато става въпрос за еднакъв продукт, фармацевтът да има право да избере кода, ако той се разминава с написаното в рецептата. Не искаме нищо повече като промяна във вече регулирания процес на паралелния внос. Изрично подчертавам, че това не е генерична замяна, тъй като говорим за едни и същи продукти с едно и също търговско наименование. Освен това няма как да има паралелен внос, ако няма продукт вече внесен в България и в Европейския съюз. Има водещ продукт, да го наречем референтен, по който се водим. За да има паралелен внос, значи някой вече го е доставил на пазара и ЕМА и ИАЛ няма да дадат такова разрешение за употреба, ако лекарствените продукти не са еднакви. Действията на НЗОК са като на банкомат, който казва, че банката, чиято карта ползвате, не е най-правилната. Правя това сравнение, за да се види колко е абсурдна тази чисто административна пречка. Българският лекарски съюз няма нищо против такава промяна, БФС и БАТЕЛ също я подкрепят, балансирана позиция има и Съветът по цени и реимбурсиране. Единствено съпротива има от НЗОК.

Какви са аргументите на Здравната каса?

Не сме чули нито един аргумент, който да е логически обоснован. Категорични сме, че това е административна бариера, която трябва да бъде премахната и на магистър-фармацевта да му се даде правото да избере кода на наличния еднакъв лекарствен продукт.

Липсата на възможност да се продава същото лекарство, но с друг код, не създава ли усещане за недостиг на определени медикаменти?

Това е един от малкото неизчистени процеси, които водят до цялостното усещане. Понякога в ситуация на криза – при грипна епидемия или война например, веригите на доставка се накъсват, количествата се намаляват и това създава напрежение. Когато всичко е относително нормално, този недостиг почти не се усеща. От 200 лекарствени продукта от паралелен внос, по-голямата част са в ниския ценови сегмент, под 30 лева. Тези лекарствени продукти обикновено се реимбурсират на 50% или 25%. Понякога пациентът просто си купува продукта, без да ползва правата си по Здравна каса. В други случаи, както беше миналата година с Ноотропил, фармацевтите просто са го давали на пациентите, макар да е имало разминаване в кодовете, тъй като от фармакологична гледна точка, те не нарушават правото на пациента на терапия, изписана от  лекар.

Какво предстои?

За първи път, от няколко месеца, има паралелен внос на инсулин. Тук идва голямата бариера. Инсулинът е 100% реимбурсиран от Здравната каса. И е относително скъп продукт. Ако фармацевтът го отпусне без правилния код, тази рецепта няма да бъде платена и той ще загуби много средства. Съответно ние се въздържаме да внасяме такъв тип лекарствени продукти с паралелен внос. Ако тази бариера падне, такъв тип лекарствени продукти по-лесно ще се внасят. Това е и инструментариум за по-нататъшно разгръщане на вътрешнообщностните доставки, защото те са по-разширена алтернатива на паралелния внос. Така всички разрешени продукти в ЕС ще могат да се продават в България на облекчен режим при кризи. Трябва да се създаде механизъм те да бъдат доставяни от търговци на едро. Има подобен ред в Наредба 10 за лекарствени продукти, които не са регистрирани в България, но той е само за болнично лечение. Ние говорим за лекарствени продукти, които са за амбулаторно лечение. Няма причина пациентът да трябва да бъде хоспитализиран, за да му бъде приложена терапия. Същевременно на Здравната каса няма да й струва почти нищо, за да ги реимбурсира, тъй като те ще се използват за лекарства, които са били регистрирани, но са изчезнали от България. Т.е. ние искаме ясен механизъм, който да управлява кризисни ситуации, а през останалото време ще работи, за да се доставят продукти, които са дерегистрирани в България, но ги има на единния пазар. Освен това ние искаме те да не минават през Съвета за цени и реимбурсиране, а цената им да се образува по себестойност със стандартни надценки.

Колко време е нужно, за да се издаде разрешение за паралелен внос в момента?

Ще дам пример с липсващия на пазара Вентолин. При него ИАЛ издаде разрешение за две седмици, но после повече от месец чакахме за цена. Докато чакахме цената, Испания, откъдето трябваше да бъде внесен, го включи в забранителния си списък за износ. Ако бяхме се справили в по-кратък срок, лекарството щеше да бъде доставено по-скоро у нас. После излезе от този списък и можехме да го доставяме, но това отне време – близо три месеца.

Ние трябва да се възползваме от това, че сме част от „Клуба на богатите“, от единния европейски пазар, който е предпочитан от производителите в цял свят. Ако един лекарствен продукт е изтеглен от България, не означава че е изтеглен от ЕС и ние трябва да се възползваме от това. Всяка държава да бъде арбитър, а доставките да се оставят на компаниите. Когато нещо липсва в България, трябва да се намери начин да се достави, а не да се забранява за износ.



Коментари по темата

Правила на форума за коментари
97nb

гост 21.03.2023 20:44:21

Ако си направите труда да видите по аптеките, всичките продукти от паралелен внос са на максималната цена на продукта на оригиналния производител , а в същото врама тези "спасители" нямат дагаво с НЗОК за същите отстъпки . Печалбата е водеща , друго не искат. Прави са от НЗОК да не им разрешават на тези ментърджии. Ощ повече така се отваря вратичка покрай регламентирания паралелен внос и на нерегламентиран такъв. Хора бдете!


Всичко за коронавируса
Още новини
И мобилната медицинска помощ бе одобрена от ресорната комисия
23.04.2024 18:04:09 Ирина Пекарева

И мобилната медицинска помощ бе одобрена от ресорната комисия

Създаването на система за мобилната медицинска помощ, оказвана на места, в които липсват както сп ...

Проф. Аргирова: До 1 година ще има ваксина срещу ХИВ
23.04.2024 17:47:29

Проф. Аргирова: До 1 година ще има ваксина срещу ХИВ

До една година ще има ваксина срещу ХИВ, стана ясно по време на шестнадесетото издание на Училище ...




Актуална тема
Методиката за плащане на онколекарствата обещава нови болнични дългове и влошено лечение на пациентите
29.09.2023 13:59:52 Владимир Попов

Методиката за плащане на онколекарствата обещава нови болнични дългове и влошено лечение на пациентите

Решение на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса от 25 септември отново разбун ...

Фалшивите реклами - търсим ли решение или се възхищаваме от проблема?
14.03.2023 14:59:29 Невена Попова

Фалшивите реклами - търсим ли решение или се възхищаваме от проблема?

Запознайте се: той е проф. Страхил Вачев, „знаменит български кардиолог“. Пенсионирал ...

Защо НРД 2023 стана
24.11.2022 15:15:08 Надежда Ненова

Защо НРД 2023 стана "ябълка на раздора"

Проектът за НРД 2023-2025, изпратен от НЗОК на БЛС, отново предизвика напрежение между договорнит ...

Без увеличение на цените на пътеките болници ще са на ръба на оцеляването
15.02.2022 13:19:48 Владимир Попов

Без увеличение на цените на пътеките болници ще са на ръба на оцеляването

С над 600 млн. лв. е увеличен бюджетът на Националната здравноосигурителна каса за 2022 година в ...