Хроничното бъбречно заболяване вече е официално признато у нас

„Хроничното бъбречно заболяване вече е официално признато в България, което означава, че създадените кодове ще улеснят навременната прецизна диагностика на отделните стадии на болестта и започването на адекватно лечение без забавяне“. Това каза на пресконференция председателката на Асоциацията на пациентите с бъбречни заболявания (АПБЗ) Христина Николова. По думите й така хиляди пациенти ще бъдат пълноценно наблюдавани и лекувани, което е решаващ фактор за забавяне на болестния процес и значимо удължаване на преддиализния стадий с възможност дори да не се наложи диализа.

МКБ-кодовете за всеки стадий на ХБЗ изглеждат така:

• N18.1 ХБЗ, стадий 1 - Бъбречна увреда с нормална/повишена GFR ≥ 90 ml/min; 
• N18.2 ХБЗ, стадий 2 - Бъбречна увреда с леко понижена GFR 60-89 ml/min ;
• N18.3 ХБЗ, стадий 3 - Бъбречна увреда с умерено понижена GFR 30-59 ml/min;
• N18.4 ХБЗ, стадий 4 - Бъбречна увреда със силно понижена GFR 15-29 ml/min; 
• N18.5 ХБЗ, стадий 5 - Краен стадий на бъбречно заболяване;
• N18.9 - Хронична бъбречна болест, неуточнена. 

В Европа около 9% от хората са засегнати от ХБЗ, а в България те достигат до 13-14%, стана ясно от думите на нефролога проф. Борис Богов, председател на Българската нефрологична асоциация. Той припомни, че ХБЗ протича тихо, което го прави още по-значимо, защото пациентите, потърсили медицинска помощ, вече са с напреднал стадий на болестта.

Проф. Богов обясни, че въвеждането на показателите еGFR и UACR при диабетици ще позволят на личните лекари да следят отблизо състоянието на пациентите и динамиката на заболяването и да ги консултират с нефролог при необходимост.

Председателят на БЛС д-р Николай Брънзалов пък подчерта, че новите МКБ кодове за всички стадий на ХБЗ, а не само за терминалния стадий, вече са част от Наредба 8 за диспансеризацията, но за да действат, трябва да бъдат включени и в Националния рамков договор, което няма как да се случи докато няма одобрен държавен бюджет.

„Без гласуван бюджет не може да има Национален рамков договор, а за да станат факт новите кодове, те трябва да бъдат вписани в рамковия договор“, каза още той.

Според председателя на Националното сдружение на общопрактикуващите лекари (НСОПЛБ) доц. Любомир Киров ХБЗ е пренебрегвано в цял свят:

„Ние най-вероятно сме първата страна, в която има алгоритъм за диагностика, проследяване, лечение на ХБЗ, който е ясно разписан и нормативно утвърден. Създадени са и условия за скрининг на ХБЗ“, каза той.

В заключение проф. Богов подчерта, че въвеждането на новите МКБ-кодове за отделните стадии на ХБЗ има съществено значение както за организирането на скрининг за ХБЗ, така и за създаването на регистър на пациентите в перспектива.