Четирите партии се споразумяха за промени в здравния сектор до края на 2022 г.

След петчасови дебати четирите партии – „Продължаваме промяната“, БСП, „Има такъв народ“ и „Демократична България“, постигнаха консенсус по голяма част от идеите си за промени в здравните системи.

„Всички големи решения да минават през такъв тип обсъждане. Няма как да бъде обсъдено абсолютно всичко, но се надяваме това, което сме пропуснали сега, да го обсъдим по-нататък в същия коалиционен формат“, каза на финала на срещата бившият финансов министър и съпредседател на „Продължаваме промяната“ Асен Василев.

Групата за преговори в сектор „Здравеопазване“ беше в доста по-широк формат от първоначално обявените по трима души от всяка формация. От „Продължаваме промяната“ в дискусията участваха Боряна Алексиева, Антон Тонев и Виолета Лорер. От страна на БСП участниците бяха проф. Георги Михайлов, доц. Георги Йорданов, проф. Бойко Коруков, проф. Невена Цачева, д-р Динко Странски. „Има такъв народ“ беше представена от д-р Ивайло Христов, д-р Иван Лютаков, проф. Андрей Чорбанов и доц. Силви Кирилов, а „Демократична България“ – от д-р Александър Симидчиев, д-р Таня Андреева, Катя Панева и Анна-Мари Виламовска.

Председателят на БЛС д-р Иван Маджаров участва в преговорите по покана на „Продължаваме промяната” в качеството си на председател на съсловната организация и експерт.

Споразумението условно беше разделено на две части –

краткосрочни мерки, свързани с COVID кризата, и краткосрочни мерки за промяна в системата

По отношение на COVID кризата партиите се споразумяха, че наличието на протоколи за диагностика и лечение е задължително, а спазването им е по преценка на лекаря при леглото на болния. Те приеха още да бъде конституиран кризисен щаб за статистическа обработка на данните, както и че ваксинацията е доброволен акт.

Сред главните приоритети до края на 2022 г. беше записано електронното здравно досие и електронна здравна система, включително със съответните законодателни промени; коригиране в дисбаланса на остойностяване на клиничните пътеки и първи стъпки към преминаване към диагностично-свързани групи. До 2023 г. ДСГ трябва да бъдат въведени пилотно и да се направи анализ на разходите, разбраха се преговарящите.

През следващата година трябва да бъде ефективно преобразувана ИАМН с цел оптимизиране на разходите в системата и качеството на медицинските услуги, както и да бъдат извършени законодателни промени за повишаване на ефективността на Етичните комисии към съсловните организации. Протоколите за лечение и диагностика по специалности също трябва да бъдат готови до декември 2022 г.

Болниците в труднодостъпните райони, инфекциозните отделения и болници, родилните и детските звена и отделения ще бъдат финансирани не на база дейност, а на база капацитет и потребност, решиха представителите на партиите. „Второстепенно е дали да се смени начинът им на функциониране. Това е защитено здравеопазване, тъй като този тип структури и звена трудно функционират на пазарен принцип“, каза Асен Василев.

Прието беше лекарствата за деца до 14 години за остри заболявания да бъдат 95% заплатени от НЗОК с предвидени механизми за контрол и след въвеждането на електронната здравна система, както и стимулиране на профилактични програми за деца, изграждане на Национална детска болница след подробен анализ, превенция и профилактика в детското здравеопазване, започвайки от бюджет 2022 г.

Ще бъде преразгледана Националната здравна карта по отношение на броя на леглата и кадрите до края на 2022 г.

Ще бъде направена подготовка за промяна на статута на държавните и общински лечебни заведения от търговски дружества след анализ.

„Смяната на статута не е решение за изтичане на парите

Доколко това прехвърля фокуса върху пациента? Ако лекарят знае, че ще вземе два пъти повече пари с два пъти повече манипулации, ще продължи да гледа на пациента като на торба с пари“, коментира Асен Василев.

Д-р Симидчиев подчерта също, че принципал на тези лечебни заведения са държавата и общините и ако има печалба, печели държавата, а ако има проблем, той е в липсата на контрол на управлението.

В споразумението беше записано още въвеждане на рамкова система с минимална почасова ставка; приемане на Наредба за детайлна оценка на труда на медицинските специалисти, базирана на минимална почасова ставка и надградена; болниците да бъдат категоризирани по нива на база на реални приоритети, определени от Здравната карта, и на база на качеството.

Парите, които влизат в частните болници по линия на НЗОК или МЗ, трябва да подлежат на обществен финансов контрол като при държавните и общинските болници, категорични са четирите партии.

Между санитаря и шефа на болницата трябва да има максимално съотношение в базовото заплащане в лечебните заведения, които ползват обществен ресурс, като това съотношение вероятно ще бъде 1:20, уточниха още преговарящите.

Освен това в новия Закон за лечебните заведения ще залегне медиците, които ползват обществен ресурс, да имат само един договор с НЗОК, тъй като сегашната система позволява един лекар да работи и в болничната, и в специализираната извънболнична помощ.

Няма да се допуска заемане на управленски позиции в две различни структури –

началник на катедра в университет не може да бъде началник на отделение в болница, приеха още представителите на партиите, с допълнението, че заеманата управленска длъжност може да бъде не повече от два мандата.

Прие се и от следващата година да има разширяване на скрининговите и ваксинационните програми за социално значими и редки заболявания. Освен това партньорите са разбраха да се заложи оптимизиране на националната система за спешна помощ с готови решения по въпроса до юни 2022 г., както и да се направят промени на наредбата за специализациите, като тя се хармонизира със системите за специализация в ЕС.

Преговарящите обсъдиха и включването на специализантите като изпълнители по клинични пътеки. Те се съгласиха една пътека да може да бъде изпълнявана задължително от лекар със специалност и двама лекари специализанти, като последните да бъдат включени като изпълнители на дейност по НЗОК.

Парамедици и лекарски асистенти и фелдшери да бъдат интегрирани в здравната система, т.е. да имат самостоятелни практики, решиха още представителите на партиите, като в добавка ще се даде възможност за регистриране на техни съсловни организации.

В програмата за здравеопазване беше записано, че

предстои да се направи анализ на най-добрия модел на здравно осигуряване,

но самата дискусия за смяна на начина на финансиране на системата и ролята на НЗОК в нея беше прехвърлена към предстоящите разговори в сектор „Финанси“.

Управленската програма предстои да бъде разписана, да бъде изпратена за съгласуване до четирите партии и след това да бъде обсъдена отново в по-тесен състав.