„Всяко влияние върху ценоопределянето на дадени продукти в дългосрочен план води до дефицити, такива се наблюдават не само в България, но и в цяла Европа“ . Това каза пред Нова Нюз здравният икономист Аркади Шарков. Той допълни, че други проблеми, които се отразяват на дефицита, са демографската криза и липсата на предвидимост поради нестабилната политическа обстановка и липсата на бюджет за 2026 г.
Шарков подчерта, че всяка година у нас изчезват средно по 200 разновидности на определени лекарствени продукти, които впоследствие пациентите се налага да търсят в аптеки в рамките на ЕС, като само за година 430 лекарства са напуснали българския пазар, основно онкологични и за лечение на астма.
Той припомни, че в рамките на ЕС, включително и в България, действат двата вида регулации - външно и вътрешно ценово рефериране.
„Във външното даден продукт се сравнява в 10 държави от ЕС – същият продукт, същата опаковка, същият брой таблетки. Най-ниската цена, която бъде намерена, става референтна цена за България. При вътрешно ценово рефериране, ако в конкретната лекарствена група за конкретната молекула съществува друг аналог – независимо дали е оригинален или е генерик или биоподобен, това също смъква цената до най-ниската”, обясни икономистът.
„А когато става въпрос за болнично лечение, което е още по-строго регулирано, вече става много по-сложно и се налага чрез различни механизми да се внасят. Тогава и цената е значително по-висока”, подчерта Шарков и допълни, че възможностите, които предоставя Наредба 10, макар и „заобикалящи“, реално помагат да се преодолеят някои дефицити, но това си има своята цена.
„Когато говорим за продукти, които се заплащат от НЗОК за домашно лечение – тук говорим за широко употребявани терапии за сърдечносъдови, респираторни и други заболявания, от една страна пациентът доплаща, а когато става въпрос за продукти с протокол, компаниите покриват разликата от тези 25%”, каза още Шарков.
Икономистът бе категоричен, че парите за здравеопазване изглежда че се увеличават всяка година, но всъщност намаляват, защото здравните потребности на застаряващото население се увеличават – възрастните хора са повече, боледуват по-често и по-тежко, а това предполага и повече разходи за тях.
„Ето защо ние нееднократно предлагахме увеличение на здравната вноска, но очевидно това е политически неизгодно“, каза Шарков.
Той обясни още, че и на ниво ЕС се обсъждат стратегии за цените на лекарствата, които да позволят защита на линиите на доставки, като разговори се водят заедно с фармацевтичната индустрия, в посока устойчивост и предвидимост.
По отношение на мерките за оптимизиране на лекарствения пазар, той препоръча също да се търсят промени в регулацията, които да улеснят навлизането на нови лекарства. По думите му това може да се постигне, като производителите на такива продукти през първата година не връщат парите от целия оборот, а аналозите – генерици и биоподобни, бъдат изключени от механизма, за да могат да покриват възникнал дефицит при необходимост.
