Шарков: Здравният сектор носи стопанска полза и не трябва да бъде третиран като социална система

На здравния сектор трябва да се гледа като на такъв, в който се инвестира и съответно извлича стопанска полза, вместо да бъде третиран като социална система. Това каза здравният икономист Аркади Шарков по време на конференцията „Чрез персонализирани програми към дълголетие и здравословно остаряване“, организирана от Preventica и ADVANTAGE AUSTRIA / Австрийско посолство - Търговски отдел, която се състоя днес.

„Всеки „умно“ инвестиран допълнителен долар в българското здравеопазване може да донесе възвръщаемост от 3,4 долара чрез по-голяма и по-здрава работна сила, по-малката нужда за грижи при най-възрастните и повишената продуктивност на хора, които днес се отнасят към пенсионната възраст. Такава инвестиция може да донесе 37% спад в общото ниво на заболеваемост в България, което се транслира в допълнителни 9% БВП през 2040 г. или 7,2 млрд. американски долара за двадесетгодишен период“, каза още Шарков.

По думите му този модел ще доведе до премахване на 86% от чревните, 67% от респираторните заболявания, 75% от полово предаваните болести, 61% от родилните проблеми и 57% от хранителните разстройства до 2040 г.

Милена Георгиева, професор по молекулярна биология към Лаборатория по молекулярна генетика, епигенетика и дълголетие към Институт по молекулярна биология на БАН, заяви, че едва 20% от факторите, които контролират стареенето, са генетични. Останалите 80% зависят от начина ни на живот.

„Стареенето зависи от начина на живот и навременната профилактика и превенция на заболяванията. Перспективите в превенцията на здравето включват мултидисциплинарен подход и развитие на технологиите, по-добро разбиране на факторите, влияещи върху развитието на болестите, и разработването на персонализирани нови диагностични и терапевтични стратегии“, каза тя.

Проф. Георгиева се спря и на демографската криза, като подчерта, че застаряването на населението поражда предизвикателства пред пенсионните системи и здравеопазването. Свързва се с проявление на сериозни хронични незаразни заболявания.

„Около 10% в Европа и 8% в България от хората над 65 години страдат от невродегенеративни заболявания (деменция, Алцхаймер, Паркинсон). Сърдечносъдовите заболявания са водеща причина за смъртност при възрастните както у нас, така и в Европа. Остеопорозата засяга около 27.5 млн. души в Европа и 1 млн. души в България, а честотата на онкологичните заболявания нараства с възрастта, като 60% от случаите са при хора над 65 години“, каза тя.

„Стареенето зависи от начина на живот и навременната профилактика и превенция на биологичното остаряване и свързаните с него заболяванията. То е предотвратимо чрез повишаване на здравната култура, прилагане на мултидисциплинарен подход, базиран на модерни технологии за контрол на факторите, влияещи върху развитието на болестите и разработване на персонализирани нови диагностични и терапевтични стратегии за превенция“, каза още проф. Георгиева.

Управляващият директор на Preventica, медицински консултант и бизнес дивелъпър Томак Новотни каза, че концепцията и прилагането на персонализирани превантивни програми е значителна стъпка, реализирана напред в здравеопазването.

Превенцията подобрява здравните резултати и намаляване на разходите в здравната система чрез ранно откриване  на заболяванията.

По думите му превенцията на здравето включва мултидисциплинарен подход и развитие на технологиите, по-добро разбиране на факторите, влияещи върху развитието на болестите, и разработването на персонализирани здравни препоръки и профилактични програми.

Снимка: Лилия Йотова