Шарков: МС трябва да осигури начин за „индиректно” субсидиране на лечебните заведения

„Борсите показват скок на базисни продукти вследствие на инвазията в Украйна. Това неминуемо ще се отрази на инфлационните процеси по света и най-вече в Европа. По отношение на инфлацията ключовите елементи, които касаят лечебните заведения в България, са както цената на тока, така цената на консумативите, така цената на лекарствата.“ Това коментира здравният икономист Аркади Шарков пред BloombergTV.

Той беше категоричен, че до следващата актуализация на бюджета през юни месец правителството трябва да предприеме нужните мерки, за да освободи ресурс, така че на гражданите да не се налага да доплащат още повече за лекарства, и да осигури достатъчно добър начин за „индиректно” субсидиране на лечебните заведения, така че да не се налага да им се спира токът.

„Доплащането има своята регулаторна функция и това също следва да бъда обсъдено в парламента. Европейската комисия в своя доклад за състоянието на здравеопазването, който се изготвя за всяка една от държавите членки,  отново подчерта, че българите доплащат най-много за лекарства в сравнение с другите европейци. Проблемът е, че НЗОК реимбурсира едва 25% от лекарствата за пациентите със сърдечносъдови заболявания. Там трябва да се фокусира ресурс и внимание от страна на Министерството, от страна на Каса, от страна на Съвет по цени и реимбурсиране по отношение на това около 1,5 милиона пациенти да не доплащат 70 до 80% от тези продукти, които са животоподдържащи и животоспасяващи. Проблемът с директното субсидиране пък е, че ще се сблъска с Европейската регулация. В последните години обаче този проблем беше заобикалян и срещаше одобрение от ЕК, когато касаеше кризисна субсидия за ключов сектор“, подчерта Шарков.

„Резултатите от инфлацията в момента ги поемат търговците на едро, аптеките и най-вече гражданите, защото за някои лекарства цените са се качили между 15% и 30%. Тук не говорим за скъпоструващите лекарства, говорим за „ежедневните” лекарства без рецепта или тези с рецепта за лечение на бактериални и вирусни инфекции”, каза още той.

„Когато говорим за решения, трябва да подчертаем, че те не зависят от бюджета на НЗОК. Бюджетът е инструмент, но не е реформа. Затова е нужна компенсация, например намаляване на ДДС може да компенсира разходите както за фирмите, така и за пациентите. Това е ключов елемент, който трябва да бъде обсъден“, допълни здравният икономист.

Аркади Шарков подчерта, че освен по отношение на газ и петрол, Украйна, която днес бе нападната от Русия, е ключова държава и по отношение на хранителните стоки. „Цялата тази инфлационна спирала неминуемо ще рефлектира върху всичко, в това число и здравеопазването и най-вече заплащането на медицинските специалисти. Компенсацията за тях трябва да е под формата както на повишение на цените на клиничните пътеки, за да могат да получават средства за дейност, така и по отношение на тяхната икономическа сигурност в година на криза“, каза той и добави, че в Украйна има съсредоточени фармацевтични производства, които захранват Европейския съюз. „Трябва да се готвим за все по-скъп живот”, допълни Шарков.

Здравният икономист коментира, че бюджетът за здравеопазване е значително по-голям тази година с сравнение с миналата, като разликата е по отношение на извънболничната помощ, където са заложени малко над 200 милиона лева допълнително.

„Това показва, че държавата има интерес да се насочи към това да финансира превенцията и профилактиката, отколкото единствено да се разчита на болничната помощ. Другият ключов момент е, че има около 2,8 милиарда лева, заделени за болничната помощ, което би следвало да позволи увеличението на клиничните пътеки и процедури с около 30%“, каза Шарков.

По думите му обаче цените в здравеопазването изостават с над четири пъти от останалите цени в икономиката.