Един от най-сериозните проблеми в здравната система остава високият дял на разходите, които пациентите покриват със собствени средства. Това посочи здравният икономист Аркади Шарков пред bTV в коментар на средствата за здравеопазване, предвидени за идната година.
Той посочи, че по данни на Европейската комисия до 2024 г. доплащането от домакинствата е около 36%, като най-голяма част от тези средства отиват за лекарства, следвани от услуги в извънболничната помощ.
По думите му, въпреки че бюджетът за здравеопазване нараства номинално, делът му от брутния вътрешен продукт се предвижда да намалява в периода 2027–2029 г.
„Намаляването, естествено, крие рискове от намаляване и на достъпа“, предупреди здравният икономист.
Той разкритикува начина, по който Министерството на финансите представя разходите за здравеопазване. По думите му твърдението, че България отделя около 8% от БВП за здравеопазване, включва както публичните средства, така и плащанията от гражданите.
„Ако видим какво дава държавата, тя дава едва около 5% публично заделени за здравеопазване от брутния вътрешен продукт, при средно 8% в Европа“, заяви Шарков.
По думите му недостатъчното публично финансиране води до допълнителна тежест за пациентите и до недоволство, което често се насочва към лекарите и останалите медицински специалисти. „Държавата не си върши работата и държавата не си плаща масрафа“, категоричен беше той.
Шарков коментира и запазването на здравноосигурителната вноска на сегашното ѝ ниво от 8%. По думите му средното равнище на здравните вноски в европейските държави е между 12% и 13%. Той обясни, че проблемът не е единствено в размера на вноската, а и в разпределението на тежестта между държавата и работещите в частния сектор. Според представените от него данни работещите в частния сектор осигуряват около 60% от бюджета на Националната здравноосигурителна каса, докато държавата осигурява между 60% и 70% от населението, но финансира значително по-малък дял от бюджета. Шарков припомни, че беше предвидено поетапно прехвърляне на част от осигурителната тежест към държавните служители.
„Рано или късно тя трябва да се повиши“, заяви той по отношение на здравната вноска, като уточни, че подобна стъпка трябва да бъде съчетана с решаване на съществуващите проблеми в системата.
Здравният икономист коментира и намеренията за затягане на контрола върху решенията на ТЕЛК. Според него е трудно да се определи действителният мащаб на злоупотребите без задълбочено изследване. Той припомни случаи от предишни години, при които са установявани съмнения за неправомерно издадени решения за инвалидност. Шарков обаче предупреди, че реформата трябва да бъде внимателно подготвена, за да не засегне хората с реални увреждания.
„Детайлът как точно ще бъдат спестени тези 230 милиона е много важен. Когато се прави реформа по отношение на ТЕЛК, трябва да бъдем много внимателни, защото в предходни години при такива опити бяха засегнати и хора, които реално имат нужда от процентна инвалидизация“, заяви той.
Според него не може всички хора с решения на ТЕЛК да бъдат поставяни под общ знаменател, тъй като степента на неработоспособност е различна.
Той посочи инсултите като една от водещите причини за тежка инвалидизация.
Шарков обърна внимание и на късното диагностициране на заболяванията в България, което често води до натрупване на няколко здравословни проблема и трайна неработоспособност.
„Мисля, че корекция между 5 и 10% може да се случи, когато говорим за хващане на злоупотреби. Но извън това, за съжаление, числото не мисля, че ще спадне драстично дори след една направена реформа“, прогнозира той.
