Увеличението на бюджета на НЗОК е подобно на това, заложено в предходния бюджет. Сега има едно позитивно изменение - възможността държавните служители сами да изплащат своите осигурителни вноски. Временно са изключени военните и полицията, но се очаква и те започнат да плащат вноските си. Това каза здравният икономист Аркади Шарков пред БНТ.
„До момента 60% в бюджета на НЗОК идват от здравните вноски от работещите в частния сектор, останалите 40% от държавата, която покрива нуждите на пенсионери, деца, администрация, магистрати. Държавата със сравнително скрита формула изпраща едни пари към Касата, но нейно задължение са най-големите ползватели - децата и пенсионерите. Нужно е да има по-справедливо разпределение и за най-големите ползватели държавата да заплаща най-много. Дали това ще се случи чрез вноските, които администрацията ще заплаща или с допълнителни ангажименти от страна на МФ предстои да видим в бюджета за 2027 г.“, уточни Шарков.
По думите му системата има нужда от различни реформи, които също предстои да видим в бюджета за следващата година.
„Умерен скептик съм за резки действия специално в сфера „Здравеопазване“. Което и правителство досега да е идвало с такива заявки, се вижда, че нито е толкова лесно, нито е толкова просто, защото има много заинтересовани страни, 6 млн. от които са българските пациенти и всяко едно по-рязко движение може да доведе до непредвидими последствия в дългосрочен план“, каза Аркади Шарков.
Той коментира, че най-голямо е доплащането от страна на пациента при лекарствата – средно 70-80% и има нужда от увеличаване на процента на реимбурсацията. „Има много лекарства, които не влизат в реимбурсния списък и това натоварва семейните бюджети. Има много стриктна регулация при цената на лекарствата. Когато говорим за доплащане в болниците, то засяга основно медицинските изделия, при които има още много какво да се направи, за да се изсветли процеса“, каза Шарков.
По отношение на разделението на лекарствата в две групи в бюджета на НЗОК на иновативни и генерици, той коментира, че причината е по-скоро техническо и касае повече притежателите на разрешение за употреба. „Ръстът на генеричните лекарства е минимален – 1-2% на година, за разлика от иновативните лекарства, където ръстът е голям и попада в механизма за устойчивост и предвидимост на Касата. Само че проблемът с цените е по-голям и извън България. Президентът на САЩ Доналд Тръмп иска да намали цените в Щатите на лекарствата, който е основният пазар на големите фармацевтични компании. Намалявайки ги там, трябва да ги увеличат другаде, което ще се отрази на европейския пазар“, каза още здравният икономист.
В отговор на въпрос защо едно и също лекарство има различна цена в различните болници, Шарков отговори, че това не е било така, докато е действал механизма за среднопретеглената цена, която плаща НЗОК. „Този механизъм обаче важеше до навлизането на централизирания електронен търг. Търговете като цяло вече са абсолютно доказателство, че не са решение на проблемите с разходите за здравеопазване. Легализира се корупция по този начин“, каза той.
