Вестибуларните нарушения са значим медико-социален проблем в световен мащаб, а при много от тях се наблюдава пряка връзка с повишен риск от падания и фрактури, особено при възрастни хора. Това каза по време на конференцията „Иновации в ортопедията“ кинезитерапевтът Явор Маринов от столичната Баланс Клиник.
Честотата на вестибуларните нарушения при хора в работоспособна възраст е около 40%, а приблизително 80% от хората над 65 години изпитват замаяност или са изпитвали епизодични вестибуларни смущения или кризи.
Най-висок риск от травма, изискваща последваща хирургична намеса, носят вестибуларните смущения с кризисен характер, например внезапен момент на силен световъртеж, поясни кинезитерапевтът.
Последиците за засегнатите са много и различни – несигурност при движение или страх от движение без помощно средство, увеличаване на времето за възстановяване след ортопедична интервенция.
Доказано е, че при доброкачествения пароксизмален позиционен световъртеж (BPPV), изключително разпространен и засягащ всички възрасти, рискът от фрактури е 1,14 пъти по-голям в сравнение с тези без BPPV, а при възраст над 65 г. рискът нараства до 1,2 пъти, обясни Явор Маринов.
По думите му, BPPV засяга 15-20% от всички пациенти в активна възраст с оплаквания от световъртеж и замаяност. При тези пациенти е изключително висок рискът от обездвижване и от кинезиофобия след претърпяна хирургична ортопедична интервенция.
Най-често срещаните фрактури са тези на ребрата, прешлените, таза и бедрото, допълни той.
Аналогична е ситуацията и с други вестибуларни нарушения – двустранната вестибулопатия (BVP) и персистиращата постурално перцептивна замаяност (PPPD).
В изследване, проведено в Тайван ( 2000 – 2017 г.), от 90 481 пациенти, новодиагностицирани с болест на Мениер, общо 80 151 са отчетени с различни по тежест наранявания по време на периода на проследяването. Няма обаче данни какъв е броят на травмите, налагащи ортопедична интервенция, посочи специалистът.
Явор Маринов бе категоричен, че вестибуларната рехабилитация е част от превенцията на травматизма, особено при възрастни хора.
