Все повече жени в Япония пият много, някои в степен, която е опасна за тях и по този начин постепенно се превръщат в зависими, пише Агенция Киодо.
Според Шино Усуи, фармацевтка и организаторка на група за възстановяване от алкохолизъм в болница в Западна Япония, делът на жените, които пият алкохол в страната, нараства с тревожна скорост. Тя самата, като човек, който е пиел алкохол ежедневно, осъзнава, че борбата с алкохолизма сред жените се е превърнала в чувствителна, често срамна тема.
Според здравни експерти поради хормонални особености жените са по-склонни да станат алкохолички в краткосрочен план.
В Япония алкохолизмът е социално стигматизиран като мъжко заболяване и има малко програми за възстановяване, предназначени да се справят с проблемите и преживяванията на жени, които посягат към чашката.
Според здравното министерство броят на амбулаторните пациенти с алкохолна зависимост е бил приблизително 108 000 през фискалната 2021 г. Процентът на тези, които пият в количества, увеличаващи риска от заболявания, свързани с начина на живот, е бил 14,1% за мъжете и 9,5% за жените през 2023 г.
Отскоро в болница Санко, специализирано заведение за лечение на зависимости в пристанищния град Такамацу на остров Шикоку, е разкрита група за жени, които пият.
Програмата се провежда всяка седмица в болница Санко от началото на миналия октомври.
„Имаме нужда от място, където жените могат да говорят за своите проблеми, които са различни за всяка и да се смеят една на друга“, каза 48-годишната Усуи.
Докато се борят с трезвеността, жените споделят своя опит, включително епизоди за опити да скрият проблема си с пиенето от семейството и приятелите си.
Д-р Шун Умино, директор на болница Санко, отбелязва, че броят на жените, които пият алкохол, се увеличава от началото на 2000 година.
Той смята, че увеличението се дължи на повечето реклами за напитки, насочени към женската аудитория, както и на стреса от работата и отглеждането на деца.
По думите му, жените, които имат проблем с алкохола, често се борят с травматични преживявания като хранителни разстройства, депресия, сексуално насилие и малтретиране.
„За да се постигне възстановяване, от съществено значение е да се обърне внимание на индивидуалния пациент, като се вземат предвид половите различия. Също така трябва да се повиши осведомеността в обществото, за да се премахнат предразсъдъците срещу пристрастяването“, каза д-р Умино.
